Енергийната криза може да задуши производството на батерии в ЕС
Европа не е конкурентоспособна в много области, твърди изпълнителният директор на Volkswagen
Германският автомобилен гигант Volkswagen може да спре да инвестира във фабрики за батерии в ЕС, ако блокът не успее да укроти цените на енергията и да засили индустриалната си политика. Това заяви главният изпълнителен директор на германската автомобилна марка Volkswagen Томас Шефер, цитиран от Politico.
Европа не е конкурентоспособна по отношение на разходите в много области, особено що се отнася до разходите за електричество и газ“, написа Шефер в социалните мрежи, критикувайки индустриалната политика на Европа.
„Ако не успеем бързо да намалим цените на енергията в Германия и Европа, тогава инвестициите в енергоемко производство или в нови фабрики за батерии в Германия, и в целия ЕС, вече няма да бъдат осъществими“, допълни още той.
Неговите коментари поставят под съмнение голяма инвестиционна програма, стартирана от компанията, за ускоряване на прехода й от двигатели с вътрешно горене към по-чисти електрически превозни средства да влезе в сила преди 2025 г. Инициативата включва изграждане на шест завода за акумулаторни клетки в Европа, които се очаква да генерират над 20 млрд. евро годишни продажби и да създадат до 20 хил. работни места.
Твърденията на Шефер също така идва във време, когато високите цени на енергията повишават разходите за енергоемките индустрии, излагайки на риск конкурентоспособността на Европа за производство.
Истината е, че в международен аспект Германия и целият ЕС бързо губят своята привлекателност и конкурентоспособност“, каза Томас Шефер.
„САЩ, Канада, Китай, Югоизточна Азия и региони като Северна Африка натискат газта“, допълни той.
Шефер, който ръководи автомобилния бизнес на групата за масовия пазар, посочи Закона за намаляване на инфлацията в САЩ като пример за стабилна индустриална политика. Политиката има за цел да привлече инвестиции в зелени технологии чрез обвързване на продажбите на електрически електрически превозни средства местно производство с получаване на данъчен кредит. Много европейските правителства да се оплакват, че този закон източва инвестиции далеч от континента.
В публикацията си Шефер нарече постоянните европейски програми за индустриални субсидии “остарели“ и “бюрократични“. По думите му предварителните планове на министъра на икономиката на Франция Бруно Льо Мер и вицеканцлера на Германия Робърт Хабек за укрепване на подкрепата на Европа за нейните големи индустриални играчи ще се провалят.
ЕС спешно се нуждае от нови инструменти, за да предотврати пълзящата деиндустриализация и да запази Европа привлекателна като място за бъдещи технологии и работни места“, твърди изпълнителният директор на VW.
Оценяване на разходите
Коментарите на Томас Шефер подчертават тромавите действия на автомобилната индустрия на Германия, която не знае как да се отговори на спираловидно нарастващите разходи за енергия.
В своя завод в Саарбрюкен, близо до френската граница, германският производител на автомобилни части ZF Friedrichshafen наема около 9 000 служители, за да произвежда трансмисионни системи за автомобили с двигатели с вътрешно горене.
Необходим е обаче средно 2.3 пъти повече труд, за да се произведат системи от висок клас за конвенционални двигатели в сравнение с алтернативите, използвани в EV”, каза главният изпълнителен директор на компанията Волф-Хенинг Шайдер.
По думите му това означава, че работните места вече са били изложени на риск дори преди спираловидните цени на енергията да направят положението още по-лошо.
Определено капацитетът на този завод ще бъде по-малък в края на десетилетието“, каза Шайдер.
Въпреки че той твърди, че работните места в индустриите с чисти технологии ще смекчат вече загубените такива, Шайдер подчерта, че продължителните периоди на високи цени на енергията ще означават, че компаниите трябва да вземат предвид добавените разходи, когато оценяват къде да разпределят своите производствени възможности.
Средно 30% от това, което 90 хил. служители на ZF изграждат в Европа, се изнася за автомобилни заводи в Северна Америка, като повече от половината от трансмисионната продукция на Саарбрюкен се изпраща извън границите на ЕС.
Досега това имаше смисъл от финансова гледна точка, но предвид високите разходи за комунални услуги – и съществуващите предни постове на компанията в Северна Америка и Азия – тя може да избере да премести производството си извън Европа, където текущите разходи ще са по-евтини.
Може да се случи изведнъж, а не след 5-6 години да търкаме очи и да се чудим „къде са нашите продукти?“, заключи Шайдер от ZF.