Еврокомисията предлага „мека“ регулация на Airbnb
Законно работещите места за краткосрочно настаняване в София са само една четвърт от всички на пазара
Европейската комисия най-сетне предложи единни правила за регулация на Airbnb на територията на Европейския съюз. А според тях платформата за краткосрочно отдаване на жилища под наем и другите компании от сектора ще трябва да споделят данни за броя на хората, използващи техните услуги. Това се счита от експертите за лек вариант на опит за регулиране на сектора.
Предложението на ЕК е опит да се преодолее мозайката от различни закони на национално ниво в ЕС, регулиращи Airbnb и нейните конкуренти, като същевременно се стреми да балансира интересите на градовете и селските райони. Тъй като има градове като Амстердам, които се оплакват от прекалено големия брой жилища, отдавани през Airbnb, което от своя страна води до голям недостиг и се изтласкват от имотния пазар хората с по-ниски доходи. В същото време обаче има райони, които искат повече резервации през платформата, за да се рекламират като дестинация.
„Предложението на ЕК улеснява събирането на данъци и такси. Това, което не се предлага, са регулации от сорта на ограничения колко дни може да се отдава едно жилище в годината и т.н. Аз не очаквам те въобще да направят някакво такова предложение на ниво ЕС, тъй като има градове като Амстердам, които се оплакват от прекалено големия брой Airbnb, но има други градове, които искат повече гости от Airbnb, за да се развиват като дестинации. Няма как да се направи едно правило за всички, това си остава на ниво общини и градове“, коментира пред Economic.bg Борис Павлов, председател на Асоциацията за туристически имоти и иновации и председател на Flat Manager.
Новите предложени правила ще помогнат да се подобри прозрачността при идентифицирането и дейността на домакините за краткосрочно настаняване и относно правилата, които те трябва да спазват, както и ще улеснят регистрацията на домакините", се казва в изявление на Комисията.
Ще има ли промяна в България?
Според сега действащото законодателство в България, което регламентира дейността на тези платформи, всеки собственик на имот, който се отдава краткосрочно под наем чрез платформи като Airbnb, трябва да се регистрира и да подава данни за своите гости към Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Следователно не би следвало новите предложения на Европейската комисия да променят правилата в България.
Друг е въпросът дали тази регистрация се прави", казва Борис Павлов. "В София има 2000 Airbnb, от които 500 са законни", даде пример той.
Дали обаче въвеждането на единни, „меки“ правила ще доведе до изсветляване на пазара? Според Павлов отговорът е, не. Това би могло да се случи само след като самите платформи спрат да допускат апартаменти, които не са регистрирани.
Ефектът по изсветляване ще се получи, когато самите платформи като Airbnb започнат да не допускат имоти, които не са регистрирани. По тази промяна се работи и в България, но без действащо правителство трудно може да стане, защото трябва някой да се занимава с тези промени по-дългосрочно", казва още председателят на Асоциацията.
Предложението на Европейската комисия трябва да бъде съгласувано със страните от ЕС и Европейския парламент преди да стане закон.
Подобно споразумение за споделяне на данни Airbnb сключи с европейската статистическа служба Евростат преди две години. То позволява достъп до тримесечни данни за броя на хората, използващи нейната платформа, и броя на резервираните нощувки.