Еврозоната я чака нисък растеж и висока инфлация

Възстановяването на еврозоната от пандемията ще бъде по-слабо от очакваното, докато инфлацията ще бъде по-голяма поради войната на Русия в Украйна. Това показват проектопрогнозите на Европейската комисия, цитирани от Bloomberg.

С нарастващите цени, които ограничават търсенето, и опасността от недостиг на енергия през зимата, брутният вътрешен продукт (БВП) вероятно ще нарасне само с 2.6% тази година и с 1.4% през 2023 г. Това е спад спрямо прогнозите от май за растеж съответно с 2.7 и 2.3%.

Инфлацията, която вече е на рекордно ниво – повече от четири пъти над целта от 2% на Европейската централна банка – сега се очаква да достигне 7.6% през 2022 г. и 4% през следващата година, спрямо предишните прогнози съответно за 6.1 и 2.7%.

Прогнозите все още може да се променят, преди да бъдат официално публикувани в четвъртък.

Въпреки че все още се предвижда икономическа експанзия в 19-членния валутен блок, влошаващата се перспектива няма да успее да разсее страховете, че рецесията е напът, особено след като Кремъл започна да ограничава доставките на природен газ, за ​​да отвърне на европейските санкции.

Въпреки че потребителите излязоха от пандемията със спестявания и задържано търсене на пътувания, този двигател на растежа вероятно ще избледнее с края на лятото и сблъсъка с реалността на енергийната криза.

Производителите в Германия, най-голямата икономика на континента и сред най-зависимите от руския газ, са изправени пред големи смущения, ако подаването на енергията трябва да бъде ограничено само до приоритетни консуматори. Настроенията на инвеститорите за перспективите на страната са най-ниски от дълговата криза в Европа отпреди десетилетие.

Някои икономисти смятат, че рецесията в Европа е неизбежна, дори и без Кремъл да спре енергийните доставки, а инфлацията вероятно ще остане висока. Това усложнява задачата на ЕЦБ, която едва сега започва с увеличението на лихвените проценти.