Фалирала банка ще може да се продава на части

Банка, обявена в несъстоятелност, да може да бъде продавана не само като цяло действащо предприятие, а и на части. Това е предвидено като правна възможност в Закона за банковата несъстоятелност, заяви министърът на финансите Владислав Горанов на брифинг в Министерски съвет.

Горанов заяви, че това предложение е дошло от Фонда за гарантиране на влоговете, с което се предполага, че ще помогне за по-лесното управление на процеса на евентуална бъдеща несъстоятелност на Корпоративна търговска банка /КТБ/.

В преходните и заключителни разпоредби на предложения законопроект има няколко текста, които са свързани с решаване на проблемите, възникнали в резултат на отнемане на лиценза на КТБ. Една част от тези промени е свързана с гарантиране на механизма за осребряване на държавните ценни книжа, които са били в КТБ като гаранция за вложените в нея бюджетни средства, каза Горанов. 

Според него, има непълнота в законодателството по отношение на това как наличните държавни ценни книжа, държани за гаранция на бюджетните средства, да бъдат предоставени на тези бюджетни организации, които са имали вложения в КТБ. Тези законови текстове решавали този проблем и описвали механизмите и процедурите.

Той информира, че има предложени изменения в Закона за гарантиране на влоговете. По думите му те не решават всички теми, които биха могли да бъдат решени, но дават отговор на някои спешни и неотложни за решаване въпроси, свързани с изплащане на гарантираните влогове. Променя се от това една банка да може да изплаща – на много банки. В сегашния закон е използвана думата "банка" и тълкуването предполага изплащането да става само през една такава, а с измененията предлагаме това да не бъде само една. 

Сега действащият закон предвижда държавата да подпомага фонда с решение на Народното събрание. Горанов заяви, че за оперативност се предлага такова решение за заемообразно подпомагане на фонда със средства от бюджета да бъде взимано от Министерски съвет, тъй като сме много притиснати със сроковете.

Предложени са изменения в закона, които да премахнат правна несигурност относно това кои лица имат право да се ползват от гарантиране на влоговете и кои не. Лица, които ползват преференциални лихвени равнища, нямат право да получат гаранция от фонда – техните вложения не са защитени, съобщи Горанов. В хода на квестурата БНБ разпореди на квесторите да намалят всички лихвени нива и на практика съществува правна несигурност дали Законът за гарантиране на влоговете, който казва, че тази преценка дали се използва преференциална лихва или не се прави към датата на отнемане на лиценза. 

Съществува реален риск хора, които са се ползвали с преференциални лихвени условия, да тълкуват, че намалената им лихва през лятото им дава основание към датата на отнемане на лиценза да се считат за редовно обезпечени и да претендират към фонда, защото действащият законов текст е такъв, заяви той. Затова в закона се казвало, че преценката по отношение на това кои лица имат право и дали те са ползвали преференциална лихва се насочва към датата на квестурата, а не към датата на отнемане на лиценза.

Горанов каза още, че още в края на 2013 г. от ГЕРБ предупреждавали, че приходната част се планира много оптимистично, без да се съобразяват тенденциите и възможностите на икономиката. Разчиташе се на увеличение на събираемостта, добра тема, на която и ние ще разчитаме. Но се разчиташе в такива обеми, в които още тогава беше ясно, че бюджетът се планираше с огромно напрежение в приходната част, заяви Горанов.

По настоящем, на база на анализите, които са правени от администрацията на Министерство на финансите и приходните агенции се запазват последните оценки за очакваното неизпълнение на приходите в размер на 1 млрд. и 61 млн. лв., приблизително 1,3 на 100 от прогнозния БВП.

По факторно най-голямо влияние има неизпълнението на ДДС, а от него най-голямата стойност е неизпълнение на ДДС от внос. 670 млн. се очаква неизпълнение от ДДС. По отношение на акцизите очакваното неизпълнение за 2014 г. е с около 318 млн. лв. От корпоративните данъци на годишна база се очаква около 79 млн. лв. по-малко, спрямо заложения в края на 2013 г. ръст на този данък.

Той припомни, че през годината се наложи актуализация на бюджета на НЗОК, която беше направена за сметка на разходите на министерствата. Във връзка със създаването на Фонда за растеж допълнително бяха порязани разходи на министерства, а за някои от тях възникват проблеми, които довели до натрупване на просрочени задължения. Това, според него, е некоректно, от гледна точка, на комуникацията между държавата и бизнеса и не бива да се прехвърлят проблемите от грешното планиране през 2014 г. към 2015 г. със самоцелно гонене на ниски нива на касов дефицит.

Горанов информира, че са предложени допълнителни разходи за някои системи. След много прецизен анализ сме се опитали да решим най-важните проблеми, които се очертават в системите. Най-големият допълнителен разход, който се предлага е 125, 7 млн. лв. по бюджета на МВР. Предишният парламент прие изменение в закона за МВР, с който значително увеличи привилегиите в материално отношение за служителите в МВР. Той не беше финансово обезпечен, независимо от коментарите в парламента, че такъв законопроект или не трябва да бъде приеман или трябва да започне да действа от 1 януари 2015 г. без осигурен ресурс започна да бъде прилаган и от 1 януари 2014 г.

Очертава се недостиг при финансирането на социалните плащания по бюджета на социалното министерство. За там са предвидени допълнително 50 млн. лв. За МЗ за най-неотложни нужди са предвидени допълнително 24, 2 млн. лв. Ще се опитаме да деблокираме 5-те % резерв по бюджета на министерството, с което общият разполагаем ресурс ще достигне 46 млн. лв. За Министерство на регионалното развитие допълнително 16, 4 млн. лв., от които - 13 млн. лв. за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа. Бюджетът за тази цел към момента е нула. В бюджета на МЗХ има недостиг в размер на 16, 4 млн. лв. За ВСС има недостиг от 10 млн. лв. за изплащане на възнаграждения на съдебни заседатели, обезщетения по Кодекса на труда и по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

В бюджета на Министерство на правосъдието - недостиг в размер на 5 млн. лв., от които - за правна помощ - половин млн. лв., за издръжка на затворите - 2,25 млн. лв. и за ГД "Охрана"-за конвойна дейност и осигуряване на сигурността на магистратите - 2,25 млн. лв. В МВнР има недостиг от 3 млн. лв. за осигуряване на изплащането на дългосрочните командировки на служителите в задграничните представителства на България в чужбина. Държавен фонд "Земеделие"-70 млн. лв. за изплащане на национални плащания за животни и за държавни помощи за болестта "син език".

Горанов посочи, че новият дефицит по държавния бюджет нараства спрямо разчетения преди това с 1 млрд. и 340 млн. лв. Дефицитът по държавния бюджет се очаква да възлезе на 2 млрд. и 676 млн. лв. Горанов заяви, че към тази сума трябва да се добавят и допълнителните разходи по бюджета на НЗОК и осигуряване на средства за непланиран дефицит за средства от ЕС по бюджета на националния фонд. С тези допускания общият дефицит на консолидираната фискална програма се очаква да достигне малко под 3 млрд., оценките към момента са за 2 млрд. 992, 7 млн. лв. или 3, 7% от БВП. Това е сериозен дефицит, породен от грешно планиране и лошото управление на европейските фондове и спирането им, добави той.