Фед ще вдига още лихвите въпреки забавянето на инфлацията
Политиците от Федералния резерв са настроени за нови повишения, докато нарастването на цените не бъде напълно овладяно
Забавящата се инфлация в САЩ може да е отворила вратата за Федералния резерв да смекчи темпото на предстоящите повишения на лихвените проценти, но няма никакво съмнение, че централната банка ще продължи да затяга паричната политика, докато натискът върху цените не бъде напълно преодолян.
Доклад на Министерството на труда на САЩ от сряда, показващ, че потребителските цени не са се повишили през юли в сравнение с юни, е само една стъпка от това, за което политиците казаха, че ще бъде дълъг процес, с нажежен пазар на труда и внезапно покачване на цените на акциите. А то предполага, че икономиката има нужда от повече охлаждане, което би дошло от по-високите разходи за заеми.
Федералният резерв е далеч, далеч от обявяването на победа“ над инфлацията, каза президентът на Банката на федералния резерв на Минеаполис Нийл Кашкари.
Той добавя, че не е „виждал нищо, което да промени“ необходимостта от повишаване на лихвения процент на Фед до 3.9% до края на годината и до 4.4% до края на 2023 г.
В момента процентът е в диапазона 2.25 – 2.5%.
Със сигурност Кашкари е най-категоричният на Фед по отношение на необходимостта от рязко вдигане на лихвите; повечето от 18-те му колеги вярват, че по-малко затягане на политиката може да е достатъчно, за да постави цените под по-добър контрол.
Президентът на Федералния резерв на Сан Франциско Мери Дейли в интервю за Financial Times също предупреди, че е твърде рано централната банка на САЩ да обяви победа в борбата си срещу инфлацията.
Въпреки това Дейли каза, че повишаването на лихвения процент с половин процентен пункт е нейната „базова линия“, но не изключи трето поредно повишение с 0.7 пр. пункта на следващото заседание на централната банка през септември.
Наричайки инфлацията „неприемливо“ висока, президентът на Федералния резерв на Чикаго Чарлз Еванс вярва, че Фед вероятно ще трябва да повиши основния си лихвен процент до 3.25 – 3.5% тази година и до 3.75 – 4% до края на следващата, в съответствие със сигналите на председателят на Фед Джером Пауъл след последната среща през юли.
Все пак, каза той, докладът за индекса на потребителските цени бележи първото положително развитие при инфлацията, откакто Фед започна да повишава лихвените проценти през март с нарастващи стъпки – четвърт процентен пункт първо, след това с половин пункт и след това с три-четвърти от процентния пункт през юни и юли.
След доклада за индекса на потребителските цени в сряда търговците на фючърси, обвързани с референтния лихвен процент на Фед, намалиха залозите за трето поредно увеличение с 75 базисни пункта на политическата среща на 20 – 21 септември и сега виждат увеличение с половин пункт като по-вероятната опция.
Пазарите на акции възприеха подобен пример с надеждите за по-малко агресивна централна банка, като S&P 500 се покачи с 2.1%.
Понастоящем финансовите пазари калкулират най-висока възможна лихва 3.75% до края на тази година, като през следващата ще последват намаления, вероятно тъй като политиците се стремят да противодействат на икономическото отслабване.
Кашкари нарече този сценарий нереалистичен и твърди, че политиците на Фед са обединени в решимостта си да намалят инфлацията до целта на Фед от 2%. „Рискът от рецесия няма да ме възпре да се застъпя за това, което е необходимо, за да се случи“, каза той.
Данни на кантар
За да може Фед да направи крачка назад, новите данни за инфлацията ще трябва да потвърдят идеята, че инфлацията се забавя.
Индексът на потребителските цени е нараснал с 8.5% през юли спрямо година по-рано, показва докладът от сряда. Въпреки че това бележи спад от юнския процент от 9.1%, цените все още се покачват до нива, невиждани от 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Цените на храните през юли са нараснали с 11% спрямо предходната година, което е пагубно особено за семействата с по-ниски доходи.
За момента обаче анализаторите се съсредоточиха върху факта, че след месеци, в които ускоряването на ценовия натиск накара политиците на Фед да затегнат кредитните условия по-бързо от всякога от 80-те години на миналия век, данните за инфлацията най-накрая изненадаха в другата посока.
„Фед се нуждае от много повече доказателства за забавяне на инфлацията, но това е добро начало“, каза Карим Баста, главен икономист в III Capital Management.
Данните за потребителската инфлация през август ще бъдат публикувани на 13 септември, седмицата преди срещата на Федералния резерв, и като се имат предвид последните тенденции в енергийните и някои други цени, докладът „също трябва да е приятелски настроен към пътя на дезинфлацията и трябва да направи увеличение с 50 базисни пункта предпочитан вариант.“
Все пак битката на Фед с високата инфлация далеч не е приключила.
Основният индекс на инфлацията, който премахва нестабилните цени на бензина и храните и се смята за по-добър предсказател на бъдещата инфлация, се повиши с 0.3% спрямо юни и 5.9% спрямо година по-рано.
Фед цели 2% инфлация въз основа на различен индекс, който се покачва с по-нисък, но все още висок темп от над 6%.
Алтернативен измерител на потребителските цени, изготвен от Федералния резерв на Кливланд, известен като среден индекс на потребителските цени и считан за добра представа за обхвата на ценовия натиск в икономиката, се повиши с 6,3% на годишна база през юли в сравнение с 6% през юни.
„Като цяло цените остават неприятно високи“, пише Рубела Фароки от High Frequency Economics. „В съчетание със силния ръст на работните места и заплатите, данните подкрепят нуждата от ново агресивно повишаване на лихвите през септември.“