Фрагменти стара лента

Днес хората, взрени в екрана, са обсебени от него. Някак парадоксално е, но именно през екрана съвременният човек възприема света като по-реален и по-достоверен от истинския.

Още преди 10 години проф. Светозар Бенчев, сега декан на Факултета по изящни изкуства в Националната художествена академия, забелязва този факт и започва да изучава

странната игра на човешките възприятия

и със средствата на изобразителното изкуство да я пресъздава.

Първият му проект е „Нова камера обскура”, която всъщност е прародителят на цифровите апарати. Оттогава технологиите се развиват, а и „окото” свиква да различава все повече неща. Следват още два негови проекта „Като фрагменти стара лента”. В работата върху тях водещо е разбирането, че фрагментът е част от цялото. Също като ДНК той е носител на цялата информация и чрез него може да доизградим това цяло в съзнанието си. Същевременно всичко, свързано с личното ни съществуване, е

фрагмент от нещо необятно

– вселената, времето, пространството.

Светозар Бенчев добре познава и аналоговите, и дигиталните технологии и чрез творчеството си подтиква към размисли за онази друга действителност, която се появява от взаимодействието на физическата и дигиталната реалност. Затова и картините му в поредицата „Като фрагменти стара лента” имитират екран с намерението зрителят да се загледа в тях и да съзре другата проекция на реалността – невидима или пренебрегвана, но съществуваща. Проф. Бенчев търси отговор за

достоверността на образите

и ни провокира да влезем в играта на въображението, част от която е и форматът на картините с пропорции 16:9. „Екранът”, или картината, става довереният посредник между човека и действителността.

Изложбата беше показана в столичната галерия „Нюанс”. „Фрагментите стара лента” вече съществуват и всеки, който ги е видял, е част от този „филм”. И може сам да търси отговори за достоверността на възприятията и за начина, по който екранът им влияе.