Горещините в Индия застрашават продоволствената сигурност

Преди месец, докато руската война в Украйна тласна света до ръба на продоволствена криза, индийският премиер Нарендра Моди предложи да помогне на страни, изправени пред недостиг на храни.

Вече имаме достатъчно храна за нашето население, но фермерите ни изглежда са се уговорили да нахранят света. Готови сме да изпратим провизии още утре", каза Моди през април.

Индия е вторият по големина производител на пшеница в света след Китай. През 12-те месеца до март Делхи спечели от покачващите се световни цени, изнасяйки рекордните 7 млн. тона зърно. Това е увеличение с 250% спрямо обемите от предходната година. Освен това страната си беше поставила рекордни цели за износ за следващата година, пише CNN Business.

Сега тези високи цели са изоставени и износът на пшеница е забранен, тъй като животозастрашаващите горещини в Южна Азия спират производството и тласкат местните цени към рекордно високи нива.

Този ход шокира международните пазари в понеделник. Още повече, че дойде само няколко дни, след като Индия увери света, че безпрецедентната гореща вълна няма да повлияе на плановете ѝ за износ. Глобалните цени на пшеницата се покачиха с 6%, като търговията с фючърси в Чикаго достигна 12.4 долара за бушел – най-високата цена от два месеца. Фючърсите на пшеницата се понижиха малко във вторник, но все още държат високи стойности – с близо 50% нагоре от началото на войната.

Индия е огромен производител на пшеница и тази година очаква да произведе над 100 млн. тона – по-голямата част от зърното се използва за изхранване на населението, което надхвърля 1.3 млрд. души. Поради тази причина индийското правителство призна, че страната „не е сред първите 10 износители на пшеница“.

Как стигнахме дотук?

Нахлуването на Русия в Украйна допринесе за историческия шок на пазарите на суровини, а инвазията вероятно ще запази високите световни цени до края на 2024 г., заяви Световната банка миналия месец. Очаква се цените на храните да скочат с 22.9% тази година, заради 40%-ното покачване на цените на пшеницата.

Това е така, защото Украйна и Русия заедно представляват около 14% от световното производство на пшеница и около 29% от целия ѝ износ. Жизненоважни селскостопански доставки, включително около 20 млн. тона зърно, са задържани в Украйна, тъй като Одеса и другите ѝ черноморски пристанища са блокирани от руски сили.

Според Министерството на земеделието на САЩ Украйна е сред първите пет световни износители на различни ключови селскостопански продукти, включително царевица, пшеница и ечемик. Освен това страната е и водещ износител както на слънчогледово олио, така и на шрот.

Но ситуацията с хранителната криза беше напрегната още преди началото на сраженията в Европа. Проблемите с веригите на доставки и непредсказуемите метеорологични условия – често в резултат на изменението на климата – вече вдигнаха цените на храните до най-високото им ниво от около десетилетие. Достъпността също беше проблем, след като пандемията остави милиони хора без работа. Броят на хората на ръба на глада е скочил от 27 до 44 милиона през 2019 г., съобщи Световната продоволствена програма на ООН през март.

След обещанието на Моди много уязвими страни разчитаха на доставки от Индия.

Износът на индийска пшеница е особено важен тази година на фона на войната между Русия и Украйна. Забраната за износ ще намали наличността на глобалната пшеница през 2022 г. “, каза Оскар Тякра, старши анализатор в Rabobank.

Обратният завой на политиката на Ню Делхи по отношение на пшеницата вече беше посрещнат с критики от лидерите на Г-7.

В понеделник посланик Линда Томас-Гринфийлд, представител на САЩ в ООН, каза, че се надява индийските власти „да преразгледат тази позиция“.

„Насърчаваме страните да не ограничават износа, защото смятаме, че всякакви ограничения върху износа ще влошат недостига на храни“, каза тя на брифинг в Ню Йорк.

Нарастващият хранителен протекционизъм

Индия отговори, като твърди, че пшеницата е от съществено значение за собствената ѝ продоволствена сигурност, а също и за поддържане на цените в страната под контрол. Годишната инфлация в третата по големина икономика в Азия през април достигна най-високото си ниво от близо 8 години насам. Според някои търговци това е предизвикало забраната за износ.

Правителството също така каза, че ограниченията не се прилагат „в случаите, когато са поети предварителни ангажименти от частни търговци“ и за страни, които искат доставки, „за да задоволят своите нужди от продоволствена сигурност“.

Според анализаторите тези изключения трябва да се считат за „добри новини“, но те затрудняват оценката на въздействието, което забраната ще има върху световната търговия.

Тежестта на въздействието на забраната ще зависи от обемите на индийския износ на пшеница, които все още са разрешени на правителствено ниво. Влияние ще окаже и количеството пшеница, което ще се произведе в световен мащаб.

Експертите в Индия казват, че разрешаването на неограничения износ е лоша идея.

„Не знаем какво ще се случи с климата в Индия“, заяви Девиндер Шарма, експерт по селскостопанска политика.

Индия е сред страните, които се очаква да бъдат най-силно засегнати от въздействието на климатичната криза, според органа на ООН по изменението на климата, Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC).

Ако реколтите бъдат унищожени поради непредвидимото време, Индия може да остане без храна и да остане „с купа за просия“, добави Шарма.

Индия не е единствената държава, която гледа навътре и ограничава селскостопанския износ. През април Индонезия започна да ограничава износа на палмово масло, често срещана съставка в много от световните храни, козметика и предмети за бита.

Само месец по-рано Египет забрани износа на основни, продукти като пшеница, брашно, леща и боб, на фона на нарастващите опасения относно хранителните резерви в най-гъсто населената държава в арабския свят.

„Тъй като инфлацията вече нараства в Азия, рисковете са насочени към по-голям протекционизъм на храните, но тези мерки могат да доведат до изостряне на натиска върху цените на хранителните продукти в световен мащаб“, каза анализаторът на Nomura Сонал Варма.

Тя добави, че въздействието на забраната за износ на пшеница от Индия „ще се усети непропорционално от развиващите се страни с ниски доходи“.