„Гръбнакът на икономиката“ в България има проблем да изплаща заемите си

Най-съвестните платци в българската икономика – хората между 40 и 50 години, които имат най-отговорно поведение и често се приемат като гръбнак на икономиката – вече изпитват затруднения да погасяват заемите си. Именно при тази група се усещат първите сигнали за трудности в покриването на месечните вноски, посочват от Асоциацията за управление на вземанията.

Според данните на организацията промените при хората между 40 и 50 години не се отразяват на общите нива на плащаемост, тъй като на този етап спадът се компенсира от останалите възрастови групи.

„Все още не могат да се идентифицират ясни причини за колебанията при най-устойчивата група. Повечето от тези потребители реално имат възможност да покриват вноските си, но прогнозите за все по-сложна икономическа ситуация и трудна зима ги карат да ограничат разходите си. Оптимизирането на бюджета обаче не бива да изключва покриването на вноски по заемите”, заявява председателят на Асоциацията за управление на вземанията Райна Миткова.

Като цяло пандемията се откроява като основен фактор в причините за неплащане, посочени от потребителите. Над 20% от всички клиенти изтъкват COVID и икономическите последици като основание за забавянето на вноските си. Сред затрудненията са намалена работна заплата или съкращение вследствие на пандемичните условия, ограничен достъп до каса или банка в резултат на боледуване или карантиниране.

Според асоциацията предстоящите трудни месеци отключват и друг модел на потребителско поведение – хора, които в момента живеят на принципа „от заплата до заплата“ и не спестяват заради ускоряващата се инфлация.

И макар да е вярно, че парите губят част от стойността си, явлението е временно и сега е моментът да бъдем по-внимателни към покупките си”, смята Миткова.

В условията на наблюдаваната в момента малко по-висока инфлация потребителите следва да заделят буферна сума, достатъчна да покрие разходите им за между 6 и 9 месеца, съветват от асоциацията и посочват, че неплащането на вноските по заемите може единствено да ги оскъпи.

Въпреки тези първи индикации за възможен ръст на необслужваните заеми в бъдеще, като цяло от началото на годината броят им леко се понижава спрямо 2020 г. Според експертите на организацията тази на пръв поглед оптимистична картина е само привидна.

Данните на АУВ показват, че в големите градове плащаемостта е по-висока спрямо по-малките населени места. Бургас, Стара Загора и Благоевград отчитат подобрение на този показател на годишна база. В същото време в Русе, Велико Търново и Враца се наблюдава по-голямо затруднение в погасяването на вноските спрямо 2020 г. Очакванията на асоциацията са, че тази тенденция ще се запази, тъй като традиционно по-бедните региони първи страдат от негативните изменения в макросредата.

Дългосрочната прогноза кога икономиката ще поеме във възходяща посока е изключително трудна към момента. Краткосрочната обаче е ясна – предстои трудна зима и запазването на финансовата стабилност – от общата до тази на всяко отделно домакинство, зависи много от потребителското поведение и дисциплина”, допълва Миткова.