Хранителна криза надвисва бавно над света
Хранителният протекционизъм на някои държави допринася за това
~ 3 мин.
Коронавирусната епидемия може да повлияе на продоволствената сигурност, тъй като глобалната пандемия доведе до прекъсвания по веригата на доставки и създаде проблеми с поддържането на работната сила, пише CNBC.
"Пред риск от задаваща се хранителна криза сме, освен ако не бъдат предприети бързи мерки за защита на най-уязвимите, поддържане на световните вериги на доставка на храни и смекчаване на въздействието на пандемията върху хранителната система“, заявиха от Организацията на ООН за продоволствие и земеделие (FAO) в скорошна публикация на нейния уебсайт.
FAO смята, че смущения могат да се очакват през април и май.
Препятствия пред земеделието са ограничаването на движението и липсата на работници. Преработвателите на храни, които боравят с по-голямата част от селскостопанските продукти, са следващите по веригата, изложени на риск.
"Вече виждаме предизвикателства по отношение на логистиката, включваща движението на храна (невъзможност за транспортиране от точка А до точка Б) и въздействието на пандемията върху животновъдния сектор поради намаления достъп до фуражи и кланици”, заявяват от FAO и добавят, че случващото наподобява ситуацията в Китай.
Към момента прекъсванията по веригата са били минимални, тъй като доставките на храни като цяло се случват.
Скоковете на цените са по-вероятни за продукти с по-висока стойност, като месо и бързоразвалящи се стоки, отколкото за основни суровини, които все още са в достатъчни количества, обясняват от FAO.
Според Fitch Solutions глобалното предлагане на храни е сравнително достатъчно, а перспективите за реколта 2020-2021 г. са добри, благодарение на меките метеорологични условия в ключови производствени региони.
Производството на зърно на развитите пазари се извършва в големи стопанства с ниска гъстота, което означава и по-малка податливост към заразяване. На по-голям риск са изложени трудоемките сектори, като плантации и производства (месопреработка например), където има по-голяма вероятност от заразяване на служителите и следователно временно блокиране на дейността, обясняват от Fitch Solutions.
Най-големият производител на палмово масло в Малайзия – Sabah – вече нареди затварянето на плантации в три района, след като някои работници дадоха положителни проби за коронавирусната инфекция COVID-19.
Хранителен протекционизъм
Въпреки че има доставки на основни храни, независимо от работната сила и логистичните предизвикателства, всякакви ограничения от страна на държавите, резервиращи стратегически доставки, биха увеличили рисковете.
„Някои страни могат да прибягнат до търговски ограничения или агресивно складиране в опит да гарантират продоволствената сигурност, което може бързо да ескалира и подкрепи цените на зърното и маслодайните култури“, коментира Fitch Solutions.
Сред основните страни-производители на земеделски култури, които са приложили ограничения за износ, са Виетнам, който ограничи износа на ориз, и Русия, която спря износа на преработено зърно. Казахстан също спря износа на пшенично брашно, елда, захар, слънчогледово олио и някои зеленчуци.
Подобни стъпки биха могли да доведат до ускоряване на инфлацията на цените на хранителните продукти във време, когато потребителите са блокирани у дома и създават свои собствени запаси, заяви Fitch Solutions.
“Потенциалното прилагане на мерките за протекционизъм на хранителни продукти на ниво държава в опит да се гарантира продоволствената сигурност, като ограниченията при износ на ключови доставчици или агресивното държавно складиране, също може значително да наруши глобалното предлагане на храни”, казват още от Fitch Solutions.
Страните, които са най-изложени на повишаване на инфлацията на цените на храните, включват тези с повишен внос като дял от вътрешното предлагане на храни, като Близкия изток, Китай, Япония и Южна Корея, сочат данните на Fitch Solutions.
Икономиките с отслабени валути като Индия и Индонезия също са изложени на рискове, тъй като повечето стоки са деноминирани в долара на международния пазар.