Христина Вучева: Гласените промени в закона за БНБ са ненужни
Цитираните в предложения текст документи били задължителни за банките и без да са включени в закон
Не съществува никаква потребност – правна или административна, която да изисква предложеният текст от група народни представители на ГЕРБ да се включва в националното законодателство, особено, пък, като трета алинея на чл.29 от Закона за БНБ. Това заявява проф. Христина Вучева, финансист и бивш финансов министър, по повод предложението за изменение на чл. 29 от Закона за БНБ, съобщава Епицентър.
Цитираните в предложения текст два документа на ЕЦБ и на централните банки на държавите извън Еврозоната, са задължителни за работата на банките и без да са включени в закон. Както е известно, документите от такъв вид са многобройни и могат да се видят и на страницата на нашата централна банка, казва Вучева.
"Документите, които се споменават в проекта на г-жа Менда Стоянова, по съдържание се отнасят за кандидати за паричния механизъм с плаващи валутни курсове, каквито са били първите 11 страни, образували валутния съюз, както и по-късно останалите, които са се присъединили, включително и Словакия през 2009 г. По-точно, тези документи са валидни за включването в парично-валутния съюз, както някои наричат еврозоната, а не за присъединяване към т. нар. "чакалня". Може би и за това се твърди, че предложеният текст е приет от ЕЦБ", смята финансистът.
"Тук ще си позволя да цитирам един много известен немски социолог – Улрих Бек. В книгата си „Германска Европа” той споменава, че в Брюксел, а и в Германия, често се бърка валутният механизъм с валутния съюз – еврозоната. Нещо подобно е станало и при нашето съгласуване между бюджетната комисия и ЕЦБ. През годините от 2008 и следващите, съм имала възможност да обяснявам, че страните с фиксиран курс на валута могат да се включат в ERM-2 без да е необходимо да преминават към плаващ курс. Това е решено в специална резолюция на ЕЦБ през 2000 г. В периода 1992-1997 г., когато са се обсъждали въпросите на паричния съюз, е имало идея да се изисква страните с фиксиран курс най-напред да излязат от него и след това да се присъединят към ERM-2. Тази идея е била изоставена по-късно", допълва Вучева.
В посоченото решение на ЕЦБ от 2000 г. се изисква страните с фиксиран курс, в писмото за присъединяване към ERM-2 да посочат курса, който са фиксирали към еврото и да декларират, че няма да има девалвации в периода на престояване в чакалнята. Така са постъпили балтйските страни. Те обаче за разлика от нас са влезли в чакалнята веднага с подписване на договора за членство и административната процедура е била изпълнена с писмата за фиксирания курс. Едва при приемането им в еврозоната са налице споразумения с ЕЦБ, в които се цитира и Споразумението от 16 март 2006 г., включено и в текста на Менда Стоянова.
Призовавам нашия министър-председател, в битността си на партиен водач на ГЕРБ, да помогне на вносителите да оттеглят това предложение за промяна на чл.29 от Закона за БНБ.
Нека първо да се уточни, че сме изпълнили т. нар. план за действие за включване в чакалнята. След това, че имаме съгласие на ЕЦБ за приемане в банковия съюз по реда за страни, които не са членки на еврозоната и след това да се отправи писмо от правителството, както е редът, за присъединяване към валутния механизъм /ERM-2/, като в него да се запише фиксираният курс 1.95583, който обещаваме да поддържаме през престоя си в чакалнята. Едва след всичко това, ако има нещо за уточняване в законодателството – нека да се обсъди.
Може да се твърди, че предложената нова ал. 3 на чл.29 от Закона за БНБ, ще създаде много по-тежки проблеми, отколкото тези, които в момента имаме от лошата редакция на ал. 3 на чл. 30 от Закона за хазарта.