Идеите бягат все по-бързо

Живеем в епоха на технологично ускорение и то засяга не само появата на нови идеи за развитие, но се наблюдава и нарастващо желание за използване на появяващите се новости. Все повече стават предложенията за изцяло нови продукти и все по-скоро идва следващата технологична вълна, която залива всичко предишно. Днес се раждат много иновации и по-важният въпрос вече е не как точно става това, а кои от тях получават силата да станат фактор на пазара. Без съмнение тези, които владеят технологиите и ги развиват, ще са новите лидери на пазара.

Да отключим креативността

И все пак – как идеите си проправят път, кои от тях се реализират? Само убийствено новите ли имат значение… Затова е добре да умеем да си задаваме въпроси: Какво ще стане, ако променим продукта? Ако го поставим в различна опаковка? Или го направим по-здрав? А ако заложим „програмирано остаряване”? Какво ще стане, ако услугата стане по-бърза или по-евтина? Или по-удобна и по-ефективна? Или по-бавна и по-скъпа? Какво да добавим към продукта или услугата? С какво да изпреварим своите конкуренти? Какво да направим, за да не ни задминат? Въпросите са важен механизъм за отключване на креативното мислене, за решаване на проблеми и за създаване на иновации.

Бегач на дълги разстояния

Нека видим историята на Samsung, лидер в електронната индустрия. Началото е поставено през 1938 година от Лий Бюнг Чул. Той залага успеха дори чрез избора на името – то се състои от корейските думи sam (три) and sung (звезди). Според южнокорейската култура три звезди олицетворяват нещо голямо и могъщо. И наистина от малка компания за търговия Samsung се превръща в корпорация със световно влияние, като бизнесът й обхваща разнородни сфери – от модерни технологии и строителство на небостъргачи и заводи до мода, медицина и финанси. Амбицията да стъпи сериозно на пазара за потребителска електроника се заражда още през 1970 г. с производството на черно-бели телевизори, а 16 години по-късно Samsung навлиза в света на мобилните технологии с изобретяването на телефон за кола. Samsung не става бранд с блясъка на Apple, но пък е в състояние с нов продукт да провокира силен интерес сред потребителите. Това са 80 години, в които компанията трябва не просто да намира вярната посока, а и да се задържи на гребена на вълната.

Новата генерация

Преди години за млади предприемачи са смятани хора като Бил Гейтс и Стив Джобс, които на 23- и 21-годишна възраст са основали Microsoft и Apple. Марк Зукърберг става съучредител на Facebook на 19. Предприемачите са все по-млади. Толкова по-млади, че последната „реколта” включва ръководители, които дори нямат право да шофират. Имайки достъп до технологиите от момента на раждането си, за тях няма нищо по-естествено от това да ги създават. Шубхам Банерджи от Санта-Клара, Калифорния, е само на 13 години, когато създава брайлов принтер за незрящи, след което основава своя компания и я нарича Braigo Labs. После Intel инвестира в разработката му. Сороуш Годси от Ватерлоо в канадската провинция Онтарио едва 13-годишен става генерален директор на Slik Technologies, която позволява търсене, филтриране и проследяване на компании въз основа на критерии като инвестиционен рунд, численост на персонала, посещаемост на сайтовете. Това е четвъртият му опит за стартъп и втора роля на генерален директор. На 12-годишна възраст Рохан Агравал от Купертино, Калифорния, е самоук програмист. Той е така увлечен от роботиката, че става стажант в OLogic, специализирана и проектиране на роботи в областта на потребителската електроника и играчките. Основател е на консултантската компания Aleopile за роботика, уеб-дизайн и печатни платки.

Лидер или последовател

Понякога минават десетилетия, преди дадена технология да навлезе. Един от най-добрите примери за това са автомобилите, на които им трябваха десетки години, за да „превземат” улиците ни. А в момента виждаме как срещу нас вече тича ерата на автономните автомобили и така производителите на коли се изправят пред все по-сериозни предизвикателства. Приложението на интегралните схеми също е красноречиво – те започват да навлизат бавно през 40-те години на миналия век. Връх в развитието им са чиповете, чиито размер намалява все повече и повече, обратнопропорционално на капацитета им. Именно те направиха възможна революцията в дигиталните устройства, които ползваме днес. Но стане ли дума за дигитална трансформация, няма как да не споменем Kodak.  През 1975 г. компанията е водеща в областта на фотографското оборудване. Тогава един от младите инженери в организацията разработва първата по рода си дигитална камера, но шефовете му не оценяват потенциала на идеята. Минават години, докато цифровата технология си проправи път на пазара. Дигиталната революция обаче измества Kodak от пазара. Компанията прави отчаяни усилия да се адаптира към промяната, но не съумява и през 2012 г. обявява фалит. Ако не си технологичен лидер, може да не успееш да се задържиш дори като последовател. Нужни са визионери, правят се големи инвестиции и то без гаранция за пазарен успех.

Без готови рецепти

Днес технологиите се развиват по-бързо от вчера, а утре динамиката ще е по-голяма от днес. Има много идеи. Немалко от тях достигат до завиден етап в разработката. Но не всички стигат до мечтаната комерсиализация, а и не всички имат потенциала да пометат и да извадят от употреба други технологии. Най-бързият начин е, ако разработката бъде забелязана и започне да привлича ментори, бизнес ангели, инвеститори с размах. Няма готови рецепти, иновациите са нещо, което се прави за първи път. Иновации има дори в това как да направиш пробив.

Идеята не струва нищо, ако рано или късно не се реализира. Всяко велико нещо обаче някога е било само идея.