Икономически и инвестиционен профил на Северозападен район

Северозападният район е най-бедният в страната. През 2019 г. (последни официални данни на НСИ на областно ниво към август 2021 г.) брутният вътрешен продукт както по абсолютна стойност (7,7 млрд. лв.), така и по относителен размер (10,5 хил. лв. на човек от населението) е най-ниският в страната. В рамките на района БВП е най-нисък в област Видин – 732 млн. лв. и 8,7 хил. лв. на човек от населението. Област Плевен произвежда най-голям вътрешен продукт (2,3 млрд. лв.), но относителният му обем е най-висок в област Враца – 13,3 хил. лв. на човек от населението.

Структурата на икономиката на Северозападния район се отличава от средната за страната със сравнително висок дял на аграрния сектор и индустрията и чувствително по-нисък дял на сектора на услугите. Брутната добавена стойност през 2019 г. достига 6,6 млрд. лв., от които 10% в земеделието (при 4% за страната), 32% в индустрията (при 25% за страната) и 58% в услугите (при 71% за страната). Тази картина е резултат от коренно различната структура в отделните области в района. Областите Видин и Монтана имат едни от най-високите дялове на брутната добавена стойност в аграрния сектор в страната (14%), област Враца е значително индустриализирана (48%) с много нисък дял на услугите (44%), а в областите Видин и Плевен секторът на услугите е силно застъпен (съответно 71% и 66%).

Икономическата и инвестиционната активност в Северозападния район също остават сравнително ниски и през 2019 година. Предприемачеството е по-вяло от средните за страната нива с изключително нисък относителен брой на предприятията, като дори и най-високата му стойност в района, тази в област Ловеч (46 на хиляда души), е значително по-ниска от средната за страната (61 на хиляда души от населението). В област Монтана активни са едва 36 предприятия на хиляда души, в областите Видин и Враца – съответно по 37 и 38 на хиляда души от населението. При нито една от тези области няма повишаване на относителния брой на нефинансовите предприятия спрямо предходната година.

Сравнително ниската инвестиционна активност се вижда и от относителните размери на вътрешните и външните инвестиции. Видин остава областта в България с разходи за придобиване на дълготрайни материални активи под хиляда лева на човек от населението. В областите Монтана, Ловеч и Враца те са от порядъка на 1,2-1,5 хил. лв., а най-високи са в област Плевен – 2 хил. лева, но и там са далеч от средните стойности за страната над 3 хил. лв. на човек. Към края на 2019 г. в областите Ловеч, Плевен и Видин преките чуждестранни инвестиции прехвърлят хиляда евро на човек от населението, но в Монтана и Враца те остават сравнително ниски – съответно 280 и 505 евро на човек, и далеч от средните за страната нива (3,7 хил. евро на човек). Същевременно произведената продукция продължава да нараства и в област Враца достига 17,6 хил. лв. на човек, а в областите Монтана, Ловеч и Плевен – почти 15 хил. лв. на човек. Най-ниска, но също нарастваща, остава произведената продукция в област Видин – 7,6 хил. лв. на човек.

Заплатите в Северозападния район остават най-ниските в страната – 11,9 хил. лв. годишно за наетите лица по трудово и служебно правоотношение. Най-ниски са в област Видин (10,3 хил. лв.), а най-високи - в област Враца (13,9 хил. лв.).

Сравнително свитата икономическа и инвестиционна активност и относително ниските заплати в Северозападния район предопределят високата бедност в района. Относителният дял на бедните е 24%, малко над средния за страната, а делът на населението, което субективно оценява себе си като живеещо с материални лишения, е 22% (при 19% в страната).

Пазарът на труда в Северозападния район продължава да страда от редица трудности и през 2020 г. Икономическата активност и заетостта са изключително ниски, а безработицата – висока. Коефициентът на икономическа активност на населението на 15-64 г. (работещи и търсещи работа) за района е 67,6% (при 72,2% за страната) и в нито една област не преминава 70%. Коефициентът на заетост достига 58,7% (при 68,5% за страната), варирайки от 52,1% в област Монтана до 64,1% в област Ловеч. Коефициентът на безработица е 13,2% (при 5,2% за страната), като в област Монтана достига до 24,1%, а в област Видин – до 19,3%.

Предизвикателства пред пазара на труда в Северозападния район остават застаряването на населението и влошената образователна структура на работната сила. Във всяка една от областите в района коефициентът на демографско заместване като отношение на населението на възраст 15-19 г. към това на 60-64 г. е по-нисък от средния за страната (67%). В Плевен той е 63%, което означава, че на всеки сто възрастни хора, на които им предстои да излязат от пазара на труда през следващите няколко години, съответстват 63-ма младежи, на които им предстои да се влеят в работната сила.

Областите от Северозападния район са и сред тези с най-нискообразована работна сила. През 2020 г. във всяка една от тях делът на висшистите сред населението на възраст 25-64 г. е по-нисък от средния за страната (29%). В област Монтана той е едва 11%, а в област Видин – 18%. Същевременно делът на населението с основно и по-ниско образование в района е по-висок от средния за страната (17%). Най-високите стойности отново са в област Монтана – 28%, следвана от област Враца – 22%.

Относително слабото икономическо развитие и разположението в периферията на страната са съпроводени от сравнително недобрата инфраструктура в Северозападния район и през 2020 г. В сравнение със средните за страната показатели гъстотата на пътната мрежа в областите от района е ниска, делът на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа – малък, а качеството на пътната настилка – лошо. Най-добре се представя област Ловеч с 18,3 км на 100 кв. км територия пътна мрежа (при 17,9 км на 100 кв. км за страната), дял на магистралите и първокласните пътища – 16,2% (при 18,5% за страната), пътна настилка в добро състояние – 41,0% (при 41,4% за страната) и достъп до интернет – 77% (при 79% за страната).

Достъпът на домакинствата до интернет във всички северозападни области също е по-нисък от средния за страната (79%), като най-ниските стойности са в област Видин (45%).

Текстът е част от второто издание на книгата "Инвестиции и региони".