Икономиката на САЩ изненада с голям растеж

Икономиката на САЩ отчете първия си период на положителен растеж за 2022 г., който е през третото тримесечие. Това поне временно облекчава опасенията за инфлация, съобщи Бюрото за икономически анализи в четвъртък.

Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) – сумата от всички стоки и услуги, произведени от юли до септември, се е увеличил с 2.6% годишно темпо. Средните очаквания на анализаторите бяха за 2.3%, пише CNBC.

Положителното развитие на икономиката през третото тримесечие идва след два периода на реален отрицателен растеж.

Ръстът се дължи до голяма степен на намаляващия търговски дефицит, който икономистите очакваха и смятат за еднократно събитие, което няма да се повтори през следващите тримесечия. Нарастването на БВП идват и заради увеличението на потребителските разходи, нежилищните фиксирани инвестиции и държавните разходи.

Спадът на инвестициите в жилищни имоти и частните запаси компенсира печалбите, каза Бюрото.

Като цяло, въпреки че възстановяването от 2.6% през третото тримесечие от обърна спада от първата половина на годината, ние не очакваме тази сила да се запази“, пише Пол Ашуърт, главен икономист за Северна Америка в Capital Economics. „Износът скоро ще изчезне и вътрешното търсене ще бъде смазано под тежестта на по-високите лихвени проценти. Очакваме икономиката да навлезе в лека рецесия през първата половина на следващата година.“

Докладът идва, докато политиците водят ожесточена битка срещу инфлацията, която се движи около най-високите си нива за последните 40 години. Скоковете на цените се дължат на редица фактори, много от които са свързани с пандемията от Covid, но също така са подтикнати от безпрецедентни фискални и монетарни стимули, които все още се процеждат във финансовата система.

Основната картина от доклада на BEA показва забавяне на икономиката в ключови области, особено потребителските разходи и частните инвестиции.

Разходите за лично потребление са се увеличили само с 1.4% през тримесечието, което е спад от 2 пр. пункта спрямо второто тримесечие. Брутните частни вътрешни инвестиции са намалели с 8.5%, продължавайки тенденцията след спад от 14.1% през второто тримесечие. Положителната страна е, че износът се е увеличил с 14.4%, докато вносът е намалял с 6.9%.

Има някои добри новини по отношение на инфлацията. Верижно претегленият ценови индекс, мярка за разходите за живот, която коригира поведението на потребителите, се повишава с 4.1% за тримесечието, доста под прогнозата на Dow Jones за ръст от 5.3%. Също така, индексът на цените на личните потребителски разходи, ключов измерител на инфлацията за Федералния резерв, се увеличава с 4.2%, рязко спадайки от 7.3% през предходното тримесечие.

По-рано тази година Фед започна кампания за повишаване на лихвените проценти, насочена към укротяване на инфлацията. От март насам централната банка повиши референтната си лихва по заемите с 3 процентни пункта, като я изведе до най-високото си ниво от малко преди най-лошата финансова криза.

Тези увеличения са насочени към забавяне на потока на пари през икономиката и укротяване на пазара на труда, където свободните места превишават броя на наличните работници с почти 2 към 1 – ситуация, която доведе до повишаване на заплатите и допринесе за спиралата между заплати и цени.

Почти сигурно е, че Фед ще одобри четвърто поредно увеличение на лихвените проценти със 75 базисни пункта на заседанието си следващата седмица, но след това може да забави темпото на увеличенията, тъй като служителите ще искат да оценят въздействието на вече предприетите мерки върху икономическите условия.