Икономиката се гмурва надолу

Къде му стяга обувката на българския бизнес – с този въпрос ще се обръщаме към предприемачи и мениджъри. Красимир Димитров е собственик и управител на „ИннДев“ ЕООД - малка фирма, която е представителство на големи германски машиностроителни компании. Този бизнес е силно засегнат от ограниченията, въведени заради пандемията. Ето как Красимир Димитров обобщава ситуацията.

Бизнесът го стяга навсякъде. Малките фирми в България са оставени да се спасяват както могат.

Дълбоката криза

тепърва започва и предстои голямото преструктуриране на световната икономика. Очаква се до пролетта на 2021 г. свиването на реалната икономика на Европа да е с 20% и повече. Но спадът няма да свърши тогава, а цяло десетилетие ще се върви надолу. Такъв е резултатът от последните 30 години, в които икономиките в Европа търсеха лесното. Европейците свикнаха „Чичо Сам“ да ги пази, а Китай да произвежда вместо тях срещу паница ориз. Те печатаха банкноти и пееха „Одата на радостта“. Но… радостта изведнъж свърши, след като беше дръпната аварийната спирачка на световната икономика. Кризата вече беше набрала инерция. Ако не беше пандемията, тя щеше да се развива, макар и по-бавно.

Сътресението

обаче нямаше да е толкова голямо и свиването – толкова дълбоко. Всичко това просто нямаше как да не се случи, щом светът е задлъжнял с 325% върху БВП. Дълговете са толкова големи, тъй като развитите страни си мислеха, че може някой друг да работи за тях.

България все е била в криза, сега пак е в криза. Но се хвалим, че стоим най-добре в Евросъюза, тъй като икономиките на другите се гмурнаха с над 20%, а ние само с 8%, макар на практика да са поне 12%. Вече приканвам моите колеги от Западна Европа да поизтупат старите чертежи на онова, което е произвеждано, тъй като хилядолетия тук е била фабриката на света. И отново да си спомним как да произвеждаме всичко сами, как да създаваме стойност.

Българската икономика е сюрреалистична. Има валутен борд, който е параван,

икономиката е рудиментарна

еврофондовете се разпределят сред големите играчи. Индустрията е една трета от онова, което и била преди 30 години, потвърждават го показателите на ООН. Човешкият потенциал не се използва пълноценно. Малко да се поразхлаби ситуацията с пандемията и голямата част от онези, които са се върнали в България, ще мигрират отново.

Тук се развива бизнесът, който се е хванал с държавата. Но държавните поръчки не създават стойност, тъй като това са пари, иззети от населението, след което се дават на няколко фирми да правят нещо или нищо. По правило стойност се създава чрез жив и овеществен труд, а тук дори стимулирането на потреблението става основно с китайски стоки. Експортният бизнес  пък е зависим от пазарите, които са най-вече в Европа. И ако там има двуцифрено свиване на икономиката, поръчките осезаемо намаляват.

Бъдещето не може да го планираме, но трябва да го управляваме.