В Индия се заговори за нова забрана за износ, която съвсем ще паникьоса пазара

Редица анализатори твърдят, че оризът може да бъде следващата мишена на протекционизъм в областта на храните, след като Индия ограничи износа на пшеница и захар. Този ход може да има опустошително въздействие върху глобалната продоволствена сигурност, тъй като оризът е основен хранителен продукт, пише Bloomberg.

Ограниченията на износа на пшеница и захар от Индия предизвикаха големи сътресения на глобалните пазари. Подобно решение по отношение на ориза от износител номер 1 в момент, когато цените на пшеницата и царевицата растат, би заплашил да обрече милиони хора на глад и да увеличи рисковете от инфлация.

Правителството вече наложи ограничения върху износа на пшеница. Въпрос на време е кога ще се обмислят ограничения върху износа на ориз”, каза Радхика Пиплани, икономист в Yes Bank Ltd.

„Предизвикателството ще бъде да се види дали подобни ограничения ще намалят цените на храните и в какъв срок“, добави тя.

Според източници, запознати с въпроса, ситуацията със запасите от ориз е била обсъдена на заседанието на междуведомствената комисия, която следи цените на основните стоки. Комисията е стигнала до заключението, че засега няма нужда да ограничава доставките на ориз, тъй като Индия има огромни запаси.

Ограничаването на износа на ориз е възможно“, смята Пурнима Варма, асистент в Центъра за управление в селското стопанство към Индийския институт по мениджмънт в Ахмедабад.

„Правителството може да почувства, че има нужда да замени пшеницата с ориз, за ​​да ограничи вътрешната инфлация и да защити продоволствената сигурност“, допълни тя.

Оризът е тясно свързан с пшеницата заради начина на хранене на индийците и системата на хранителните дажби. Очаква се правителствените покупки на пшеница за програмата за продоволствена помощ да бъдат по-малко от половината от нивата отпреди година. Властите планират да разпределят повече ориз, за да осигурят достатъчно доставки, докато продуктът е на ниски цени. Индия се е запасила повече от достатъчно с ориз и засега цените са стабилни.

Тези публични резерви от ориз са повече от достатъчни, за да задоволят нуждите на обществото, дори и с увеличаването на дажбите заради ситуация с пшеницата“, каза Шърли Мустафа, икономист в Организацията на ООН по храните и земеделието.

Оризът е единственото основно зърно, което помага да се предотврати влошаването на световната продоволствена криза. За разлика от пшеницата и царевицата, чиито цени скочиха до небето, тъй като войната в Украйна прекъсна доставките от „голямата кошница“, цените на ориза останаха по-ниски поради голямото производство и съществуващите запаси.

Тази перспектива може да се промени, ако Индия реши да ограничи износа на ориз. Това може да подтикне други страни да следват подобна политика, както по време на продоволствената криза през 2008 г., когато Виетнам също сви доставките на ориз. Азия произвежда и консумира около 90% от ориза, като Индия представлява 40% от световната търговия.

Ако Азия „не се паникьоса“...

„Доставките на ориз са в изобилие в страната и няма нужда от забрана или ограничаване на износа“, каза Кришна Рао, президент на Асоциацията на износителите на ориз.

Ако правителството все още иска да наложи количествено ограничение, това може да е политически призив и търговията ще приветства това в името на националния ни интерес“, допълни той.

Икономическите експерти на премиера Нарендра Моди предприемат координиран ход за справяне с инфлацията, като се стремят да забавят нарастването на цените и да облекчат въздействието върху потребителите. Инфлацията на дребно, която отчита 8-годишен връх, е политически чувствителен въпрос и може да повлияе на това как хората гласуват на изборите.

По време на продоволствената криза от 2007-2008 г. Индия се сблъска с покачващите се цени на пшеницата и реши да ограничи износа. Тогава правителството започна да купува повече ориз, вместо пшеница. За да осигурят евтино и изобилно снабдяване с ориз, през октомври 2007 г. служителите блокираха износа на сортовете, различни от басмати.

Решението за ограничаване на износа на ориз ще зависи от това как се развиват цените през следващите седмици“, коментира Суводип Ракшит, старши икономист в Kotak Institutional Equities.

„Предстои засяването на ориза и продукцията зависи от времето. Ако мусонът е непостоянен и цените на ориза скочат, вероятно износът ще бъде ограничен“, допълни той.

Оризът се разпознава по дължината и формата си. Басмати е дългозърнест ориз, известен със своя отчетлив аромат. Износът на ориз басмати възлиза на общо 3.95 млн. тона през 2021-2022 г., докато доставките на обикновения ориз достигат 17.26 млн. тона.