Интернет влияе на паметта и мисленето
Започна дигиталното разделение на хората
Акад. Кирил Боянов, Институт по информационни и комуникационни технологии при БАН:
Акад. Боянов, смартфонът позволи технологиите да са в ръцете ни, но какво правят те с нас?
В книгата си „Под повърхността. Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта“ Николас Кар дава отговор какво се случва с мозъка ни. Според него с увеличаване обема на информация и чрез социалните мрежи стават изменения в нашите възприятия, а заключенията, които правим, са все по-неподредени и неструктурирани. Съзнанието привиква да работи с частична информация, с отделни факти и сведения, които не са свързани помежду си. В резултат на това човек все по-трудно се справя с голям текст и с по-мащабни композиции. Умението за концентрация и запаметяване постепенно намалява. Социалните мрежи значително отслабват създадените навици. В цялата история на човечеството получаването на повече информация е позволявало на човека да увеличава своите знания.
Как в древността се е гледало на паметта и мисловната дейност?
По времето на Платон се е смятало, че паметта трябва да се използва за увеличаване на знанията и способността за конструктивно мислене. Според него паметта е свръхдаденост от природата, която позволява постоянно усъвършенстване на знанието и дава възможност за обработка на голямо количество информация. Практически в дописмените култури паметта е била свързана много по-малко с личността на човека, отколкото със социалните и културните функции на индивида като член на обществото.
Платон проповядва, че развитието на паметта позволява усъвършенстване и дава възможност за развитие на идеи както за натрупване на мъдрост у отделния индивид, така и за нарастване на неговата роля в обществото. В древни времена мнемониката е придобила особено значение като техника на запаметяването. Тази техника е трябвало да владее всеки грък, който претендира за кариера на поет, философ или политик. За него словото било важно условие да присъства в публичното пространство, тъй като към речта по записки неговите съвременници се отнасяли с недоверие. Писмеността като „външна памет“ придобива широко разпространение в съвременното общество. Използването ѝ в миналото обаче не се е приемало за особено предимство. При гърците една от формите на „външна памет” е група хора, които използвали мнемониката и работели като живи справочници. Те имали за задача да запаметяват юридическа, лична или религиозна информация.
Често казваме, че интернет е на един клик разстояние и не е нужно да помним. Какво следва от това?
Интернет много бързо разделя хората на търсещи забавления и на обогатяващи своите знания. Първата съвкупност доста бързо ще оформи класа, която наричаме „потребителска“. Другата група ще е т. нар. „образован елит“. Очакваме „цифрово“ разделение на хората, а кога ще започнат евентуалните разрушителни социални конфликти, е въпрос на време. Увеличаващата се „ножица“ между бедни и богати ще ускори този процес. Другият сценарий за подобряване качествата и уменията на хората чрез промяна на генетичния материал също не вещае добро. Човешките сетива не могат да се усъвършенстват безкрайно и ще настъпи момент, в който ще започне деформация с възможни непредсказуеми последици. Колкото и да се усъвършенства даден организъм, той има предел: сто метра няма как да се пробягат от човек за една секунда. Следва изводът, че за бъдещото развитие на обществото информационният поток става все по-важен, ако не и основен.
Какво ще се случва с човека в дигиталното общество?
Предмет на изследвания са интелектуалното и културното развитие на човека в условията на непрекъснато увеличаване обема на информацията и възможностите за нейното прилагане. Човек също така е свързан с околната среда и трябва да развива своите физически качества за оцеляване в заобикалящата го действителност. Дали обаче с получаването на още външна памет с по-бърз достъп няма да се стопи разликата между човека и свръхинтелигентния робот? Какви ще са способностите на човека да възприеме огромното количество информация и дали порасналите технологични възможности, до които човечеството ще има достъп,, ще позволят на всеки да доразвие своя интелект? Дали един ден няма да се стигне до разрив между хората, занимаващи се с интелектуален труд, и онези, които са се отдали на физическа работа? Все въпроси от бъдещето.
Социалните мрежи стават твърде популярни. Но как влияят?
Те въвеждат хората във виртуален свят, без да са подготвени за рисковете, възникващи като следствие от това в реалния живот. В много случаи се навлиза в деликатния свят на личния живот, което понякога е причина за фамилни конфликти. Създават се предпоставки за финансови измами на доверчиви хора. В редица случаи се нанасят съзнателни вреди на нормален бизнес - например чрез целенасочено оплакване от качеството на храна в даден ресторант. Расте процентът на ползвателите на интернет, които са на мнение, че някои социални мрежи трябва да се забранят, тъй като водят до фалити на фирми, до накърняване авторитета на популярни личности чрез клевети и невярна информация, до финансови манипулации.
При тъй бързата динамика на промените какъв подход да се приложи за образованието?
Особено внимание следва да се обърне на техническите и икономическите учебни заведения, тъй като динамиката в технологиите и в бизнес процесите е значителна. Естествено компютърните технологии се въвеждат все по-широко в почти всички направления на съвременното образование – от естествените, хуманитарните и обществените науки до изкуствата. Но тяхното широко приложение има както силен положителен ефект, така и определени недостатъци. Проблемът е, че образованието е консервативна система, а дигиталният свят налага съвсем различни парадигми.