Искаме ИТ специалности да се учат още в училище

Г-н Кочков, на какво според Вас се дължат положителните резултати в ИТ сектора през последните години?

Причините са различни. Важна роля играе това, че фирмите от сектора са в голяма степен експортно ориентирани. Както се вижда от резултатите от ежегодното ни проучване БАСКОМ Барометър, 65%* от приходите са от продукти и услуги за външните пазари.

От друга страна, специалистите, заети в индустрията, са високо квалифицирани и работата ни се характеризира с много високо качество.

 В допълнение, за 20-те години бурно развитие, натрупахме много опит и предоставяме решения "end-to-end”. Така покриваме всички процеси и роли, специфични за софтуерната индустрия, което кара клиентите ни да се обръщат отново и отново към българските фирми.

До каква степен индустрията ще засили влиянието си в икономиката на страната?

В последните 10 години индустрията е нараснала 5 пъти като приходи. За тази година прогнозата е увеличение с  11%* до 1 милиард долара. Като дял ще достигнем до 1.86%* от БВП и продължаваме да растем динамично. Софтуерната и като цяло ИТ индустрията е индустрия с висока добавена стойност. Освен това тя е база за развитие на останалите сектори и е един вид посредник в преминаването на цялата ни индустрия към високоефективна икономика. Време е това да бъде разбрано и оценено от всички - бизнес, общество и държава.

Как определяте държавната политика в сектора? Ниските данъци създават ли конкурентни предимства на страната?

Ниските данъци определено създават една добра бизнес среда. Те, в комбинация с високите заплати – 4 пъти над средното за страната – дават възможност на професионалистите, заети в сектора, да се сравняват с тези във Великобритания като относителна покупателна способност (изчислено чрез коефициент за паритет на покупателната способност на Световната банка към февруари 2015). Т.е. един програмист в България може да си купи тук същите неща, каквито си позволяват колегите му във Великобритания.

От друга страна, има още какво да се желае откъм държавна политика. Вдигането на максималните осигурителни прагове например засегна цялата ни индустрия и повлия негативно на конкурентоспособността ни на международните пазари. Причината е, че в нашия сектор разходите за заплати са 70-80% от общия разход и, ако в голямата част от икономиката реално този праг се отразява предимно на мениджмънт нивата, при нас се отрази на всички и беше сериозен удар за индустрията.

Кои са най-силните страни на българските софтуерни компании?

Интелектуалният потенциал на нашите специалисти, съчетан с гъвкавост и предприемчивост, води до много високо качество на услугите и продуктите. Нашите фирми покриват всички възможни роли и услуги и предоставят услуги от край до край. Работим по последни технологии и с авангардни процеси за създаване и поддръжка на софтуер, както и в консултирането. Това идва в комбинация с дълбоката експертиза на нашите компании в други ключови бизнеси и индустрии като финанси, туризъм, здравеопазване, телекомуникации, застраховане, строителство и др.

Трябва да отбележим също, че чисто географски сме позиционирани на ключов кръстопът между няколко големи пазара, което ни дава предимство пред страните от Централна Европа, например.

Кои са най-големите предизвикателства пред индустрията за следващите години?

Дефицитът на таланти – това е основната причина защо не се развиваме с още по-бързи темпове. Недостигът на квалифицирани специалист ограничава не само растежа на нашите фирми, но и пречи на чуждестранните инвеститори да вложат средства в нашата икономика. Пропускаме ежегодно възможности да привлечем нови инвеститори и големи играчи на международния пазар. Държавата пропуска да увеличи приходите си към бюджета от данъци – само софтуерният бранш за миналата година е внесъл в хазната четвърт милиард лева (238 млн.), горе-долу колкото данъците от търговията с автомобили.

За обществото това значи повече работни места и по-висок общ стандарт, защото един софтуерен специалист реално създава още 5 работни места.

Едно решение на проблема в краткосрочен аспект може да бъде чрез т. нар. „сини карти“, т.е. внасянето на висококвалифицирани специалист от чужбина, както правят най-развитите икономики в света Германия и Америка. Има такава процедура, но ако в Германия за миналата година са влезли 14 000 специалисти, то те в България са няколко десетки, и то за 5 години. Поискахме от държавата опростяване на процедурата и има първи положителни стъпки в тази посока – премахнат беше пазарният тест, т.е. не ни се налага да доказваме, че няма такива хора на нашия пазар, което скъсява процедурата с 2 месеца. Но очакваме целият процес да се редуцира до 4 седмици (както е в Германия) и подаването на документи да става на едно гише.

В дългосрочен аспект искаме да повдигнем нивото на средното образование и да увеличим популярността на нашите специалности. Идеята е да дадем възможност на децата, които имат желание да усвоят нашата професия, да го направят още в училище – това е проектът на БАСКОМ за професия „Програмист“. В диалог сме със съответните институции и МОН и се надяваме този проект да стане част от стратегията за развитие на образованието.

Положително ли е според Вас влиянието на сливанията и придобиванията в ИТ сектора?

При всички случаи за това си има бизнес причини, зад които винаги стоят положителни намерения. Придобиването на Телерик е един много положителен пример и насочи вниманието на международните пазари към нас. При сделка от 250 млн. (повече от някои сделки с телекоми, примерно) показахме, че нашата индустрия има какво да предложи и българските фирми са на световно ниво.

Има ли бъдеще за софтуерните компании и ИТ индустрията в малките градове?

Според мен има. Нашият бизнес може да се прави и управлява и дистанционно. Малките градове предлагат една по-спокойна и по-малко стресова среда за работа и доста хора ценят такива възможности. Няма нужда всяка сутрин и вечер да губиш часове в трафика.  За семейните хора с деца средата в малките градове е по-благоприятна. Така че – защо не?

Продължава ли тенденцията ИТ специалистите ни да бягат в чужбина?

Тази тенденция е намаляваща в последните 10 години и е сведена до минимум. По мои наблюдения говорим за 2-3%, така че броят им не е притеснителен. Нормално е в един глобален свят да има малък процент хора, които да търсят възможност за реализация извън страната – в крайна сметка вече сме граждани на света. Ние се стараем да гарантираме добър стандарт на нашите служители и те реално са по-добре от колегите си в Централна Европа и на сравнимо ниво с тези в Западна Европа. Трябва да се направят подобрения в средата, инфраструктурата и услугите от държавна администрация. Ако и там повишим стандарта, причините стават вече само на ниво лични предпочитания, желание за пътуване и опознаване на други култури, което е вид личностно обогатяване и е много положително.

Продължава ли гладът за специалисти в световен мащаб?

Да, продължава. По спомени от официални изследвания само в Западна Европа говорим  за недостиг от стотици хиляди.

Академии като тези на СофтУни и Телерик конкурират ли университетите по подготовката на кадри?

Подобни академии има над 30, всъщност, и във всеки случай са едно много положително явление. Те се опитват в краткосрочен аспект да запълват до някаква степен недостига на кадри. Дават възможност на хората,  които не са изгубили мотивация и желание да учат, да се преквалифицират, и вместо да стоят безработни, да бъдат полезни и за себе си, и за обществото. Индустрията напълно подкрепя т. нар. академии и се ползва от техния продукт.

Все пак трябва да е ясно, че те не са панацея. Не могат да заменят средно специалното и висшето образование, да запълнят пропуските и да свършат цялата работа на образователната система - там трябва да продължим с усилията за положителни промени.

*Цифрите са базирани на резултатите от допитване до членуващите фирми, както и анализ на софтуерната индустрия в България, изготвен от независимата консултантска компания CBN - Pannoff, Stoytcheff & Co. по поръчка на БАСКОМ.