ЕК иска „истинските победители“ в кризата да си плащат справедливо

Коментарът му идва на фона на продължаващия конфликт между САЩ и Европейския съюз (ЕС) по отношение на данъчното облагане на компаниите като Apple, Alphabet и Amazon. Бившият италиански премиер заяви, че вече не е възможно „да приемем идеята, че тези гиганти, победителите в кризата, не плащат справедлива сума данъци в Европа“.

Предистория

През 2018 г. Европейската комисия предложи дигитален данък от 3% за технологичните компании с идеята в икономиката на континента да се връща справедлив дял от ползите, които тези компании трупат от европейските потребители. Планът обаче срещна отпора на страни като Ирландия и Люксембург, които от години привличат чуждестранни инвестиции тъкмо благодарение на ниските данъци.

Това сложи бариера пред промяната на общностното законодателство, вследствие на което отделни държави, като Франция, Италия, Австрия и Великобритания (тогава все още член на ЕС), продължиха да движат идеята на национално ниво и да въвеждат свои собствени дигитални налози.

Междувременно САЩ възроптаха срещу дигиталния данък, посочвайки, че той е несправедлив и непропорционално насочен към американските фирми, доколкото под ударите му, предвид заложените условия за това кой трябва го да плаща, попадат предимно щатски корпорации. Предложението бе дигитален данък да плащат всички интернет компании с годишни продажби от над 750 млн. евро или онлайн продажби от над 50 млн. евро в Европа.

След задочен разрив в отношенията между президентите на Франция и САЩ – Еманюел Макрон и Доналд Тръмп, който ескалира до заплахи за тарифи и мита, идеята за дигиталния данък намери почва за промяна на глобално ниво. Със задачата да изготви проект за реформа на остарялата данъчна система, която към момента не отговаря на новата дигитална икономика, се зае Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Въпреки привидното съгласие на САЩ да приеме една потенциална модернизация на международната данъчна система, впоследствие Вашингтон на практика блокира преговорите с упорството си по ключови точки, след което обяви, че излиза от дискусията и прати дискусиите в задънена улица. 

Така се стигна до 2020 г., когато светът попадна в капана на коронавируса и последвалата икономическа криза, които доведоха до отпускането на безпрецедентни държавни финансови помощи. Притисната от мрачните перспективи и в търсене на нови източници на приходи, ЕК отново заговори за дигиталния данък, давайки да се разбере, че този път ще го докара докрай и сама, ако опитите на ОИСР не дадат резултат.

Ако не постигнем подобаващи резултати на глобално ниво, Европейската комисия ще излезе следващата година със собствено предложение“, каза Джентилони.

Big Tech

По-рано ЕК изчисли, че интернет компаниите плащат средно ефективна данъчна ставка от 9.5%, а традиционният бизнес – 23.2%. Междувременно събирането на дигитален данък би носело по около 1.3 млрд. евро годишно към бюджета на ЕС.

Технологичните гиганти вече си бяха извоювали водеща роля в съвременната икономика, но пандемията осветли още по-ярко значението им и им даде мощен тласък занапред. По време на социалната изолация хората започнаха да пазаруват многократно повече онлайн, да работят и учат през приложения, да прекарват свободното си време в стрийминг платформи за филми, музика, четене и игри.

Дигиталните инструменти направиха работата от разстояние възможна и на практика позволиха на икономиката да не блокира напълно. Това вдигна акциите на технологичните компании – достатъчно е да споменем постижението от 2 трлн. долара пазарна капитализация на Apple, за да илюстрираме реакцията на инвеститорите. Приходите на технологичните компании също бележат ръстове въпреки кризата.

Гигантите при цифровите платформи са истинските победители в тази криза от икономическа гледна точка“, посочи Джентилони.

Едно от опасенията пред въвеждането на дигитален данък за интернет компаниите е, че за да избият разходите си за него, те ще прехвърлят тежестта върху потребителите, вдигайки цената на крайния продукт.