Историческата мисия на Индия до Луната стартира успешно (видео)
Очаква се космическият кораб Chandrayaan-3 да достигне естествения ни спътник около 23 – 24 август
Индия стартира третата си мисия до Луната, като целта ѝ е да бъде първата страна, кацнала в близост до слабо проучения южен полюс на естествения ни спътник. Космическият кораб Chandrayaan-3 с орбитален модул, спускаем модул и марсоход излетя в 14:35 ч. днес от космическия център Шрихарикота.
Очаква се спускаемият апарат да достигне Луната около 23-24 август. Ако успее, Индия ще бъде едва четвъртата страна, която ще осъществи меко кацане на Луната, след САЩ, бившия Съветски съюз и Китай. Хиляди наблюдаваха изстрелването на апарата от галерията за зрители, а коментаторите определиха гледката като „величествена". Успехът беше посрещнат с радостни възгласи и бурни аплодисменти от тълпата и учените.
„Chandrayaan-3 започна пътуването си към Луната“, заяви ръководителят на Индийската организация за космически изследвания (ISRO) Срийдхара Паникер Соманатх, цитиран от BBC.
„Новата мисия идва 15 години след първата през 2008 г., която осъществи първото и най-подробно търсене на вода на лунната повърхност и установи, че Луната има атмосфера през деня“, каза Милсвами Анадурай, директор на проекта Chandrayaan-1.
По думите на индийския министър-председател Нарендра Моди, Chandrayaan-3
е написал нова глава в космическата Одисея на Индия“.
„Той се издига високо, като мечтите и амбициите на всеки индиец. Това важно постижение е доказателство за безмилостната отдаденост на нашите учени. Поздравявам техния дух и изобретателност“, написа той в Twitter.
През юли 2019 г. беше изстрелян Chandrayaan-2, който също се състоеше от орбитален апарат, спускаем модул и роувър - но той беше само частично успешен. Неговият орбитален апарат продължава да обикаля и да изучава Луната и до днес, но спускаемият апарат-роувър не успя да направи меко кацане и се разби по време на приземяването заради „повреда в спирачната система в последния момент“, според учените.
Chandrayaan-3 тежи 3900 кг и струва 6.1 млрд. рупии (75 млн. долара), има „същите цели“ като предшественика си - да осигури меко кацане на повърхността на Луната. Спускаемият му апарат (наречен Vikram, на името на основателя на ISRO) тежи около 1500 кг и пренася 26-килограмовия роувър, който е наречен Pragyaan - санскритската дума за мъдрост.
След излитането днес, апаратът ще навлезе в орбитата на Луната за около 15-20 дни. След това учените ще започнат да намаляват скоростта на ракетата през следващите няколко седмици, за да я доведат до точка, която ще позволи меко кацане. Ако всичко върви по план, шестколесният роувър ще се катапултира и ще обикаля скалите и кратерите на повърхността на Луната, събирайки важни данни и изображения, които да бъдат изпратени на Земята за анализ.
„Марсоходът носи пет инструмента, които ще се фокусират върху установяването на физическите характеристики на повърхността на Луната, атмосферата в близост до повърхността и тектоничната активност, за да се проучи какво се случва под повърхността. Надяваме се, че ще открием нещо ново“, обясниха учени, цитирани от Mirror Now.
Южният полюс на Луната все още е до голяма степен неизследван - площта на повърхността, която остава в сянка там, е много по-голяма от тази на северния полюс, което означава, че има вероятност в областите, които са постоянно в сянка, да има вода. През 2008 г. Chandrayaan-1 първи откри вода на Луната в близост до южния полюс.
Ако искаме да направим значимо научно откритие, трябва да отидем в нов район като южния полюс, но там има по-големи рискове за кацане“, казва учените.
Според тях, данните от катастрофата на Chandrayaan-2 са „събрани и анализирани“ и това е помогнало за отстраняването на всички грешки в последната мисия.
„Орбиталният апарат от Chandrayaan-2 предоставяше изображения с много висока разделителна способност на мястото, където искаме да кацнем, и тези данни бяха добре проучени, така че знаем колко камъни и кратери има и разширихме областта на кацане“, допълват те.
Кацането трябва да бъде „абсолютно точно“, за да съвпадне с началото на лунния ден (един ден на Луната се равнява на 14 дни на Земята), тъй като батериите на спускаемия апарат и роувъра ще се нуждаят от слънчева светлина, за да се зареждат и функционират.
Мисията на Луната е замислена в началото на 2000 г. като вълнуващ проект за привличане на таланти по време на ИТ бума в Индия, тъй като повечето завършили технологични специалности са искали да се присъединят към софтуерната индустрия. Но по-голямата цел на индийската космическа програма обхваща науката, технологиите и бъдещето на човечеството.
Индия не е единствената страна, която е насочила поглед към Луната - интересът към нея в световен мащаб нараства. Според учените, все още има какво да се разбере за Луната, която често е описвана като врата към дълбокия Космос.