Иван Нейков: Пенсионната възраст и осигуровките трябва да растат
Според бившия социален министър това може да бъде избегнато, само ако доходите нараснат значително
~ 2 мин.
Пенсионната възраст и размерът на осигурителните вноски трябва да растат, за да може пенсиите да бъдат увеличени. Това е мнението на директора на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков. Той обаче е на мнение, че в следващите години пенсиите в България ще останат ниски, а индикация за това е липсата на промяна при механизмите за финансиране на пенсионната система, заложени от Министерството на финансите в средносрочната бюджетна прогноза.
„Пенсионният модел ще издържи. Няма рискове за изплащането на пенсиите. Но тази стабилност има цена – ниските пенсии. Ако искаме да има осезаемо увеличаване на пенсиите, трябва да продължим онези неща, които никой политик не иска да изговаря – увеличаването на пенсионната възраст и увеличаването на тежестта на осигурителните вноски“, коментира Нейков пред БНР.
„Намаляването на осигуровките през годините, съчетано с високата безработица, е довело до дефицита в бюджета на НОИ, заради който се налага и помощ от държавния бюджет, обясни той.
Според него в следващите 10-15 години трябва да бъде създаден механизъм за поетапно нарастване на размера на осигуровката. „Това може да бъде спестено, само ако имаме нова политика по доходите. Тогава, дори да запазим днешния размер на осигуровките, когато доходите на хората са по-високи, приходите в НОИ ще се увеличават“, казва той.
Нейков коментира и Сребърния фонд, в който има около 2.5 млрд. лв., но периодично се повдига въпросът за смисъла от неговото съществуване и дали не е нужно средствата да бъдат прехвърляни в бюджета на ДОО.
„Сребърният фонд има много специална роля – когато стане много тежко на бюджета на НОИ, той да подкрепя този бюджет с допълване на финансовите ресурси. За съжаление анализите сочат, че намеренията, които имаше обществото, а и управляващите при създаването на Фонда, всъщност не се реализираха, защото в продължение на много години практически спря притокът на средства в Сребърния фонд поради липсата на приватизация. От друга страна, вече много години тези средства не се управляват. Те стоят в БНБ под лозунга „трябва да има минимален риск“, но това означава и минимални приходи“, каза той.
Той напомни, че нулевата доходност от държането на средствата на депозит в БНБ може да стане отрицателна, ако в продължение на няколко години има по-висока инфлация.
„Пенсионният модел ще издържи. Няма рискове за изплащането на пенсиите. Но тази стабилност има цена – ниските пенсии. Ако искаме да има осезаемо увеличаване на пенсиите, трябва да продължим онези неща, които никой политик не иска да изговаря – увеличаването на пенсионната възраст и увеличаването на тежестта на осигурителните вноски“, коментира Нейков пред БНР.
„Намаляването на осигуровките през годините, съчетано с високата безработица, е довело до дефицита в бюджета на НОИ, заради който се налага и помощ от държавния бюджет, обясни той.
Според него в следващите 10-15 години трябва да бъде създаден механизъм за поетапно нарастване на размера на осигуровката. „Това може да бъде спестено, само ако имаме нова политика по доходите. Тогава, дори да запазим днешния размер на осигуровките, когато доходите на хората са по-високи, приходите в НОИ ще се увеличават“, казва той.
Нейков коментира и Сребърния фонд, в който има около 2.5 млрд. лв., но периодично се повдига въпросът за смисъла от неговото съществуване и дали не е нужно средствата да бъдат прехвърляни в бюджета на ДОО.
„Сребърният фонд има много специална роля – когато стане много тежко на бюджета на НОИ, той да подкрепя този бюджет с допълване на финансовите ресурси. За съжаление анализите сочат, че намеренията, които имаше обществото, а и управляващите при създаването на Фонда, всъщност не се реализираха, защото в продължение на много години практически спря притокът на средства в Сребърния фонд поради липсата на приватизация. От друга страна, вече много години тези средства не се управляват. Те стоят в БНБ под лозунга „трябва да има минимален риск“, но това означава и минимални приходи“, каза той.
Той напомни, че нулевата доходност от държането на средствата на депозит в БНБ може да стане отрицателна, ако в продължение на няколко години има по-висока инфлация.