Изменението на климата е все по-голяма заплаха за работниците

Докато Тексас се печеше на рекордните температури това лято, местният шофьор на UPS Крис Бегли се почувства зле, след което колабира в помещенията на клиент. Смъртта на 57-годишния мъж в болницата беше обявена в края на август – точно когато профсъюзът му ратифицираше споразумение с UPS за подобрена топлинна защита, разказва Reuters.

„Крис Бегли все още трябваше да е жив, за да ги оцени“, каза профсъюзът Teamsters в изявление относно разпоредбите, които вече включват задължителен климатик в новите микробуси за доставка от следващата година и за модернизиране на съществуващите превозни средства.

В изявление до местните медии UPS заяви, че сътрудничи на властите, докато разследват причината за смъртта. „Ние обучаваме нашите хора да разпознават симптомите на топлинен стрес и реагираме незабавно на всяка молба за помощ“, се казва в съобщението.

Тъй като глобалното затопляне води до по-чести периоди на екстремни горещини по света, работниците са сред най-изложените на сериозни рискове за здравето, тъй като прехраната им често зависи от това да продължат да работят независимо колко е горещо.

В същото време проучванията показват, че производителността започва да се влошава при температури над 24 – 26 градуса по Целзий и, за някои задачи, намалява наполовина при около 33 – 34 C – нива, многократно превишавани за една година и достигащи много по-високи стойности през рекордния юли.

За разлика от някои рискове за здравето и безопасността при работа, вие виждате пряко въздействие от топлина върху здравето на работниците и пряко въздействие върху производителността“, каза Халшка Грачик, специалист по въпроса в Международната организация на труда (МОТ).

„Така че има ли смисъл за работодателя да поддържа работното място работещо този ден, ако е над 35C и производителността е по-малко от 50% от това, което очаква?“, коментира Грачик неудобното съотношение разходи/ползи, с което ще започнат да се сблъскват повече работни места.

Права на работника

Дори при оптимистичното предположение, че светът постига целта си от Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1.5C, загубите на производителност ще възлязат на 2.2% от глобалните работни часове, или 2.4 трилиона долара продукция до 2030 г., изчислява МОТ.

Но намирането на точката, в която разходите на работодателя могат да бъдат сведени до минимум, без да се компрометира благосъстоянието на работниците, е още по-трудно предвид липсата на ясни данни, неравномерното регулиране и неравномерния начин, по който работниците по света ще изпитат топлинен стрес.

Не е изненадващо, че служителите в климатизирани офиси ще бъдат по-малко засегнати: голямото въздействие ще остане първоначално върху работещите на открито в секторите от строителството до селското стопанство и по-специално – тези в глобалния юг.

Сред най-изложените ще бъдат 170-те милиона работници мигранти в света. Чая Вадханафути, изследовател от университета Чианг Май в Тайланд, каза, че неговите проучвания на работници мигранти от Мианмар демонстрират тяхната уязвимост.

Тези работници са склонни да проявяват допълнителен стоицизъм и издръжливост – отчасти защото трябва да покажат на тайландските си шефове, че могат да работят и следователно да бъдат наети“, каза той.

„Това ги излага на по-голяма опасност по време на горещината и те често нямат никакви документи или достъп до медицински услуги.“

Международно приета конвенция на МОТ дава на работниците право да напуснат работното място без страх от ответни действия, ако имат „разумно основание“ да смятат, че са в опасност – но защитниците на труда казват, че малко работници знаят за конвенцията или се осмеляват да я използват.

Много европейски и други обикновено умерени страни все още нямат закони, определящи максималните работни температури. Там, където съществуват – като например в Китай, с неговата десетилетна горна граница от 40C – мониторингът и прилагането са неравномерни.

Често това се дължи на липсата на ресурси на регулаторните органи на работното място: Американският орган по здравословни и безопасни условия на труд (OCHA) ще има нужда от 165 години, за да провери всяко работно място в своята компетентност, изчислява групата за защита на труда National Employment Law Project (NELP).

Трябва да има и моркови, и тояги – а без прилагане няма достатъчно тояги“, каза Анастасия Кристман, старши политически анализатор в NELP.

Ролята на автоматизацията

Въпреки че ограниченията на работната температура могат да предотвратят някои жертви, те не отчитат факта, че работниците изпитват стрес по различен начин, според тяхната професионална роля и здравен профил.

Числото на термостата не е толкова решаващо, колкото оценката на рисковете и разговорите с работната сила“, каза Оуен Тудор, заместник генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите.

Консултациите може да доведат до сравнително евтини решения: Тюдор цитира примера на месопреработвателен завод, който е открил, че може да намали преноса на топлина от работник на работник просто като ги раздалечи повече.

Други решения имат по-широки обществени последици. Често цитираното превключване на работното време към по-хладните часове рано сутрин или късно вечер кара работниците да пренареждат грижите за децата и да търсят допълнителни начини за транспорт, тъй като липсва обществен.

Автоматизацията ще играе роля. Френският винопроизводител Жером Воле събираше реколтата преди зазоряване тази година – механизирайки голяма част от процеса – за да избегне дневните температури от 42C, които „натоварват както растението, така и работника“.

Излагането на топлина вече се очертава като източник на недоволство у работниците – било то стачките на персонала в туристическия обект на гръцкия Акрополис през юли или успешното дело срещу китайски работодател миналата година за смъртта на чистачка от топлинен удар.

Тъй като температурите се покачват допълнително, практиките за заплащане, предпочитани в момента в някои сектори – например работа на парче и цели за производителност, които обезсърчават работниците да си вземат почивки – може да се окажат незащитими. И ако екстремно метеорологично събитие, като например торнадо, унищожи фабрика, трябва ли работниците все още да получават заплати?

Изменението на климата е такава промяна на парадигмата, че всички ние трябва да преосмислим тези наследени икономически допускания“, каза Кристман от NELP. „Само спазването на стандартите за защита на работното място няма да е достатъчно.“