„Изоставаме много“: Богатите държави не могат сами да се справят с климата

Публичната помощ и осигуряването на средства от правителствата на развитите страни сами по себе си няма да бъдат достатъчни, за да запълнят недостига на финансиране на инициативи за изменение на климата в развиващите се страни. Това каза управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева пред CNBC. Според нея в тези държави са необходими повече частни инвестиции, с които да им се помогне да постигнат целите си.

Най-важното тук и през следващите месеци е да работим неуморно за създаване на възможности за частни инвестиции в развиващия се свят“, коментира Георгиева., която присъства на стартиралата среща на върха за климата COP27.

Непосредствено преди форума Организацията на обединените нации призова за „увеличено финансиране и прилагане на действия“ в помощ на уязвимите нации да се адаптират към извънредната климатична ситуация.

„Промените в климата нанасят удар след удар върху човечеството, както видяхме през 2022 г.“, каза изпълнителният директор на Програмата на ООН за околната среда Ингер Андерсен, визирайки опустошителните наводнения в Пакистан.

Уязвимите и развиващите се страни ще се нуждаят от между 160 и 340 милиарда долара до края на десетилетието, за да направят промени, свързани с климата. До 2050 г. пък необходимата сума ще е 565 милиарда долара, се казва в доклад на ООН.

Най-уязвимите хора и общности плащат цената. Това е недопустимо“, отбеляза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

Защо напредналите трябва да се борят за климата

В интерес на напредналите икономики е да помогнат на развиващите се страни да постигнат целите си по отношение на изменението на климата, каза Георгиева, посочвайки стабилността като ключова причина.

„Ако искаме да позволим на климатичните сътресения, отново и отново, да опустошават бедните страни, ние допринасяме за нестабилността, която Европа усеща много силно, особено когато миграционните потоци се увеличават“, каза тя.

Стабилността в развиващите се страни гарантира и търговията им с напредналите икономики. „Ако искате вашите икономики да изнасят в тези страни, там трябва да има просперитет и стабилност“, каза Георгиева.

Според нея прекъсванията във веригите на доставки, причинени от събития, свързани с изменението на климата, могат да представляват по-голям риск от този, породен от пандемията.

Трябва също така да има по-голям тласък, за да се накарат предприятията в напредналите страни да бъдат отговорни за намаляването на емисиите, а данъците и регулациите са лостове, които много правителства могат да използват, посочи още шефът на МВФ.

Трябва да признаем, че изоставаме много от това, което трябва да бъдем, за да защитим благополучието на децата си. Ако погледнете това десетилетие – 2020 до 2030 г. – трябва да намалим емисиите с между 25% и 50%, а емисиите продължават да растат“, добави Георгиева.