Извънредните обстоятелства изискват държавна намеса на свободния пазар

Г-н Францис, прекалено високата цена на тока ли причинява най-голям дискомфорт на "Титан България"?

– Последните скокове на цените на енергията и особено на електроенергията са едни от основните предизвикателства, пред които енергоемките индустрии, като „Златна Панега“, са изправени. Покачването на цените на електроенергията се активизира през второто тримесечие на 2021 г. Този процес доведе до средна базова цена на електроенергията за годината в IBEX (Независима българска енергийна борса), близо 3 пъти по-висока от средната за 2020 г. Ситуацията продължава допълнително да се влошава. Цените през декември 2021 г. бяха около 5 пъти по-високи в сравнение с цените през декември 2020 г.

Този процес оказа значително влияние върху разходите ни, тъй като цената на електроенергията се увеличи с около 70% през 2021 г. спрямо 2020 г. Прогнозираме, че разходите ще се увеличат допълнително през 2022 г., като достигнат около 150% натрупано увеличение спрямо 2020 г.

Как се отразява на завода подкрепата от държавата?

– Българското правителство, отчитайки сериозността на ситуацията, предоставя държавна помощ на фирмите от около 110 лв. на MWh за периода октомври и ноември 2021 г. За периода декември 2021 – март 2022 г. Министерският съвет одобри помощ, която ще бъде 75% от разликата между базовата цена на електроенергията през юли 2021 г. и средната месечна цена на IBEX „за ден напред“ за съответния месец.

Но на тази помощ се определи таван, който не надвишава 30% от цената на електрическата енергия „за ден напред“ по IBEX. Бизнес секторът, представляван от своите асоциации, изрази опасенията си, че размерът на помощта няма да бъде достатъчен, за да се справи със скока на цените на електроенергията и предложи таванът от 30% да бъде премахнат.

Нека ви дам пример: формулата на правителството ще предостави помощ на фирмите от около 129 лв./MWh за декември 2021 г. Това е много щедро. Но от друга страна оставя на компаниите разход за електроенергия от 300 лв./MWh след прилагане на помощта. Тази цена, все още е приблизително 7 пъти по-висока от средната цена на електроенергията за компаниите през 2020 г.

През 2013 г. индустриалните енергийни консуматори в България се обявиха за либерализация на енергийните пазари. От днешна гледна точка как изглеждат нещата? Ще препотвърдите тази позиция като представител на "Титан България"?

– Очакванията от либерализирания пазар на електроенергията е да направи процесите по-ефективни чрез увеличаване на конкуренцията и с надеждата, че това ще доведе до по-ниски цени. От друга страна, свободните пазари на електроенергия на различните държави членки на ЕС са междинна стъпка към създаването на интегриран паневропейски зелен пазар на електроенергия. Въпреки това, при извънредните обстоятелства, в които живеем, когато поведението на свободния пазар заплашва да наруши икономическата активност и социалното сближаване на обществото, задължение на държавата е да се намеси и да облекчи отрицателните последици. Считам, че обстоятелствата изискват такава държавна намеса.

През 2020 г. завършихте няколко проекта за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на въглеродните емисии. Виждате ли други полезни ходове, с които да продължите да работите, дори в условията на растяща цена на тока и енергоносителите?

– През последните години нашата компания осъществи поредица от проекти, насочени основно към подобряване ефективността на процесите и екологичното ни представяне. Заложените ни дългосрочни цели са в унисон с целите на ЕС Fit for 55 за 2030 г. за постигане на климатична неутралност до 2050 г. (Fit for 55 е междинна цел на ЕС за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. – бел. ред.). За да постигнем тези цели обаче, трябва да ускорим значително усилията и инвестициите си през следващите години. Затова "Златна Панега" планира значителен брой проекти, които изискват сериозни инвестиции и усилия за тяхната реализация. Всички тези проекти, като инициативите за намаляване на разходите например, са необходими в настоящата среда на високи цени на енергията и електроенергията. Това обаче е при условие, че компанията поддържа рентабилността си, за да финансира подобни инвестиции, като прехвърля поне част от съответните разходи на своите клиенти.

Какви обстоятелства биха ви накарали временно да спрете производството? През август 2021 г. имаше големи предприятия, които заради скъпия ток за известно време бяха прекратили работа…

– Вярно е, че растящите цени на енергията, увеличените разходи за въглеродни емисии, значителният инфлационен натиск и прекъсванията във веригата на доставки поради пандемията на силно конкурентния български пазар са значителен натиск. Този процес подкопава рентабилността ни в момент, когато имаме много амбициозна инвестиционна програма. От друга страна, има силно търсене на цимент в страната, предизвикано от силното търсене на жилищни сгради. Освен това обществените строителни работи се очаква да се увеличат през 2022 г. В "Златна Панега" сме решени да подобряваме ефективността си постоянно. Насрещните ветрове, пред които сме изправени, само увеличават решимостта ни да ускорим допълнително усилията си. В същото време ще продължим да предлагаме на пазара качествени продукти и ще развиваме привлекателна работна среда за нашите служители и партньори.

Групата Titan има заводи за цимент в 10 държави. Къде в момента е най-изгодно и къде стана най-неизгодно да се произвежда цимент? Защо?

– Групата Titan има диверсифицирани бизнеси в различни страни, което намалява до голяма степен регионалните рискове. Имаме стабилно представяне във всички региони и нисък коефициент на ливъридж за изпълнение на своята амбициозна инвестиционна програма. Последните финансови резултати на групата показват стабилно търсене и силен ръст на приходите във всички региони. Нашата EBITDA е намаляла леко спрямо 2020 г. поради по-високите разходи за енергия и транспорт, но има силен ръст на нетната ни печалба заради намалените финансови разходи и печалби от валута.

Кои са някои от най-големите трудности, пред които ще ви изправи Зелената сделка?

– Зелената сделка е много амбициозен план на Европа. Той обслужва благородна цел, която повечето граждани споделят: да обърнем въздействието на човешката дейност върху околната среда и изменението на климата, което – ако продължи – заплашва нашето собствено съществуване на планетата. Зелената сделка е нещо повече от екологичен план. Тя се стреми да трансформира икономическата дейност в кръгова, чрез нужното регулиране. Това е амбициозна цел.

Този процес ще създаде нови икономически дейности и ЕС може да стане световен лидер в екологосъобразните технологии и в използването на възобновяема енергия. Трансформация от такъв мащаб в глобализирана среда има няколко предизвикателства. Най-очевидното е, че има значителни разходи, които трябва да бъдат разпределени по начин, който да предпази уязвимите групи. Средствата на ЕС ще са важен инструмент за защита на точно на тези групи.

Заплашена ли е България от деиндустриализация?

– За съжаление, Националният план за възстановяване и устойчивост на страната, който беше върнат от Брюксел за преразглеждане, беше твърде ограничителен за индустриалния сектор. Това е така, защото нито един от фондовете на програмата не подкрепя съоръжения, включени в регистъра за търговия с квоти за емисии на парникови газове. За информация, тези сектори включват практически всички енергоемки индустрии, като петролни рафинерии, стоманодобивни заводи и производство на желязо, алуминий, метали, цимент, вар, стъкло, керамика, целулоза, хартия, картон, киселини и насипни органични химикали и др.

Освен това точно тези индустрии са и големи работодатели. Те са от ключово значение за социалното сближаване на обществото. Не можем да защитим уязвимите групи, освен ако не осигурим работните им места. "Златна Панега" например работи в област Ловеч, който е един от най-бедните и обезлюдени райони в страната. Надяваме се, че новото правителство ще преразгледа Плана в тази част, като вземе предвид искането на индустриалния сектор.

Дошло ли е според вас време да се преосмисли търговията с емисии в Европа, а и в света?

– Схемата за търговия с емисии, която е важен механизъм за реализиране на целите от ЕС Fit for 55, в момента е в преразглеждане. Традиционната индустрия изисква регулаторен режим, който осигурява дългосрочна яснота, стабилност и подкрепа. Така ще може да приложи необходимите промени за бъдеще без въглерод, като в същото време ще продължи да поддържа работни места и да допринася за социалното сближаване на обществото.

– Каква година беше 2021 за "Титан България"?

– 2021 г. изискваше от нас да сме гъвкави и да намерим правилния баланс между управлението на несигурността, свързана с COVID, и изграждане на нашето бъдеще. Ще продължим да търсим иновативни начини за създаване на добавена стойност за нашите служители и партньори. Ще продължим да обслужваме нашите клиенти още по-добре, за да изградим екологично, дигитализирано и устойчиво бъдеще за всички нас.