Технологичните гиганти се обръщат към ядрената енергия за захранване на AI

Технологичните гиганти се обръщат към ядрената енергия, за да захранват енергоемките центрове за данни, необходими за обучение и управление на масивните модели на изкуствен интелект зад днешните генеративни AI приложения.

Microsoft и Google са сред фирмите, които се договарят закупуването на ядрена енергия от определени доставчици в САЩ, за да предоставят допълнителен енергиен капацитет за своите центрове за данни, съобщава CNBC.

Тази седмица Google заяви, че ще закупи енергия от Kairos Power, разработчик на малки модулни реактори, за да помогне за „постигане на напредъка на AI“.

Мрежата се нуждае от такива чисти, надеждни източници на енергия, които могат да поддържат изграждането на тези технологии“, каза Майкъл Терел, старши директор за енергия и климат в Google, по време на разговор с репортери в понеделник.

„Чувстваме, че ядрената енергия може да изиграе важна роля в задоволяването на нашето търсене денонощно.“

Google каза, че първият му ядрен реактор в Kairos Power ще бъде онлайн до 2030 г., като до 2035 г. трябва да бъдат включи в мрежата още малки модулни реактори.

Технологичният гигант не е единствената фирма, която търси ядрена енергия, за да реализира своите AI амбиции. Миналия месец Microsoft подписа сделка с американската енергийна фирма Constellation за възстановяване на неработещ реактор в атомната електроцентрала Three Mile Island в Пенсилвания, чийто реактор ѝ беше пасив от пет години.

Централата е мястото на най-сериозната ядренa aвария и изтичане на радиация в историята на САЩ – през март 1979 г. загубата на водна охлаждаща течност през дефектен клапан доведе до прегряване на реактора.

Защо се насочват към ядрена енергия

Технологичните компании са подложени на натиск да намерят енергийни източници за захранване на центровете за данни – ключова част от инфраструктурата зад съвременните облачни изчисления и AI приложения.

Много разработчици отдават под наем сървъри, оборудвани с графични процесори, които обикновено биха били твърде скъпи, за да бъдат притежавани директно от компании като Amazon, Microsoft и Google.

Тези технологични гиганти се възползваха от огромния интерес към генеративни AI приложения, като ChatGPT на OpenAI. Но това увеличение на търсенето доведе и до нежелан ефект: съответно големи пикове в количеството необходима енергия.

Очаква се глобалното потребление на електроенергия от центровете за данни, изкуственият интелект и секторът на криптовалутите да се удвои от приблизително от 460 тераватчаса през 2022 г. до повече от 1000 тераватчаса през 2026 г., според изследователски доклад на Международната агенция по енергетика.

Изследователи от Калифорнийския университет „Ривърсайд“ публикуваха проучване през април миналата година, което установи, че ChatGPT консумира 500 милилитра вода за всеки 10 до 50 запитвания, в зависимост от това кога и къде е внедрен AI моделът. Това се равнява приблизително на количеството вода в стандартна малка бутилка.

Към август повече от 200 милиона души вече работят с популярния чатбот ChatGPT всяка седмица, според данни на OpenAI. Това е двойно повече от 100-те милиона седмични активни потребители, отчетени от OpenAI миналия ноември.

Екологична опозиция

Ядрената енергия обаче не се приема еднозначно за „зелена“. Много климатични активисти се противопоставят на нейното производство, позовавайки се на рискове за околната среда и безопасността, както и на факта, че това не е истински източник на възобновяема енергия.

„Ядрената енергия е невероятно скъпа, опасна и бавна за изграждане“, казва екологичната организация „Грийнпийс“ на своя уебсайт.

Често се нарича „чиста“ енергия, защото не произвежда въглероден диоксид или други парникови газове, когато се генерира електричество, но реалността е, че не е правдоподобна алтернатива на възобновяемите енергийни източници.“

Привържениците на ядрената енергия, от друга страна, казват, че тя предлага почти безвъглеродна форма на електричество и е по-надеждна от възобновяемите източници като слънцето и вятъра.