Къде сте, таланти?
И Западна Европа страда от недостиг на кадри в определени области. Развитите страни обаче умело редуват „моркова и тоягата”
Докато говорим как роботите ще изместят хората от пазара на труда, върви паралелен разговор за недостига на кадри в страните от Европейския съюз и у нас. Специалистите по човешки ресурси от известно време насам опитват да заменят понятията „кадри” и „работна ръка” с „хора”. Струват им се някак остарели. Отвъд населените места, където обезлюдяването върви със страшна сила, хора все още има, но често те не са с нужната за бизнеса квалификация. Затова HR-ите, които се боят да назоват нещата със собствените им имена, от години говорят за таланти и битката за тях. Да, битка има, но само за кадри с определени умения, за каквито в точно определен момент пазарът страда от дефицит. От време на време такава криза се разгаря и в Западна Европа, където, гледано от югоизток, всичко изглежда някак по-добре подредено.
Ето какви сигнали отправя Германия:
Търси се квалифицирана работна ръка!
През декември 2019 г. канцлерът Ангела Меркел настоя за приемането на нови закони като част от усилията за привличане на още чуждестранни работници, за да се компенсира недостигът в различни отрасли на индустрията. Тя изрази силна надежда проблемите да се решат чрез Закона за имиграцията на квалифицирани работници, който влиза в сила от 1 март 2020 г. Чрез придобиване на „синя карта“ висшисти от страни извън ЕС ще може да работят във федералната република. С новия закон ще се отворят вратите и за хора със средно специално образование, стига да имат нужната квалификация в областите, в които липсва работна ръка. Меркел признава, че на глобалния трудов пазар има надпревара за определени специалисти и призова Германия да предложи привлекателни работни условия, но и да осигури квалификация за германците.
От недостиг на кадри в Германия се оплакват сектори като информационните технологии и здравеопазването.
Най-необходими сега
са специалисти с професии, свързани с математиката, информатиката, природните науки и техниката, строителството, хотелиерството и ресторантьорството. Шанс за реализацията на хора от страни извън ЕС ще се отвори, ако са сертифицирани електротехници, металурзи, мехатроници, готвачи, гледачи на възрастни и болни хора, програмисти и софтуерни инженери. Но Гeрмaния e изпрaвeнa прeд тeжкa кризa и в тoвaрнитe прeвoзи зaрaди oгрoмeн дeфицит нa шoфьoри нa кaмиoни. Има отлив на интерес и към тази професия. Проучване показа, че почти една трета от водачите на тежкотоварни автомобили са на възраст над 55 години и а само 2,5% не са навършили 25 години. За да привлича нужните професионалисти с по-голяма лекота Германия прави усилия да подобри работата с търговските и занаятчийските камари в държавите, потенциални донори на специалисти, но също така се стреми да засили изучаването на немски език в чужбина.
И в Австрия има проблем
Три четвърти от предприятията изпитват недостиг на квалифицирана работна ръка. Информационните технологии, металообработването и електротехниката са сектори, в които се налага внос на специалисти. Австрийската бизнес агенция разработва стратегии за привличането на квалифицирани кадри от България, Румъния, Полша, Хърватия и Гърция. Те ще се набират на кариерни форуми, а през тази година е планирано да стартира трудова онлайн борса.
Подобна обаче е и в България ситуацията с недостига на кадри. Много са сферите на дейност, в които
липсата на работна ръка
създава затруднения – от IT до хотелиерството и ресторантьорството. Както се твърдеше, че до 10 години професията шофьор ще изчезне при появата на автономните автомобили, така в момента заради недостиг на такива професионалисти страдат линиите от общинските, областните и републиканските транспортни схеми. Превозвачите започват поетапно да се отказват от този вид дейност. Има обществени поръчки за превоз на пътници, на които никой не се явява и до такава степен нещата излизат извън контрол, че ако не се вземат спешни мерки, определени населени места ще останат без превоз, алармират от Конфедерацията на автобусните превозвачи.
Ето още една гледна точка към проблема: В България няма недостиг на кадри, работната сила е напълно достатъчна за нуждите на пазара на труда, а широко афишираната от работодателите теза за криза е преекспонирана. Всъщност няма дефицит на работна ръка, а има
дефицит на достойно заплащане
Това твърди председателят на сдружение "Солидарна България" и икономически съветник на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова.
От Франция обаче се чу друг призив. Администрацията на Еманюел Макрон смята, че държавите, които не осигуряват „приличен жизнен стандарт“, може да бъдат лишени от средства по европейските фондове. Но подобен ход би бил директен удар срещу по-бедните държави от Източна Европа, са някои от коментарите у нас.
Въпросът за кадрите е многолик
От една страна, има реален недостиг на специалисти с конкретни умения. Упреквахме образованието за липсата на гъвкавост, но виждаме, че дори държави като Германия и Австрия страдат от същата болест. От друга страна, заплащането чертае линии на разделение, то също е част от проблема и от неговото решение. От трета, хора с квалификация в различни области изтичат към развития Запад, без тези държави да са инвестирали в образование и квалификация на въпросните професионалисти. От четвърта страна, силният Запад, който държи „ножа и сиренето”, „моркова и тоягата” намира начин да привлече нашите истински таланти, но и да ни удари, ако сме им конкуренти, както стана с транспорта и логистиката. А сега пък заради по-ниския ни жизнен стандарт сме под заплаха да ни спрат и кранчето на еврофондовете.
Фактите подсказват, че дори нашата образователна система да прояви максимална гъвкавост спрямо нуждите на нашия пазар, няма никаква гаранция, че обучените хора ще останат да работят тук. Щом сме „скачени” с развитите страни, те ще си вземат онова, което им е нужно. И ще ни поставят на място, опитаме ли да сме техен конкурент, макар и в честна игра.