Как лихвените проценти влияят на вашите пари – от спестявания до ипотеки
Влиянието на лихвените проценти върху потребителите варира в зависимост от това дали процентите са по-високи или по-ниски
Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и Банката на Англия обявиха промени в паричната политика през последните седмици и лихвените проценти отново заеха централно място.
Светът на централните банки и техните политики, които включват лихвените проценти, може да изглеждат абстрактни, но те засягат всички ни, пише в свой анализ CNBC.
Може да е лесно да се мисли, че решенията, взети от централните банки, не влияят на ежедневния живот на нормалните хора, но реалността е, че е много вероятно да го направят“, казва Джеймс МакМанус, главен инвестиционен директор в Nutmeg.
На много основно ниво лихвата се начислява, когато заемате пари, а се изплаща, когато спестявате. Лихвените проценти – ставката, с която ви таксуват или възнаграждават – се определят от централните банки, като Фед, ЕЦБ или Банката на Англия. (В България е по-различно, тъй като страната няма собствена монетарна политика заради Валутния борд и с определено закъснение отчита действията на ЕЦБ – бел. ред.).
Централните банки често повишават лихвите в опит да охладят инфлацията и след това ги намаляват, когато цените вече са по-близо до заложената цел. Промяната в лихвените проценти засяга банките на дребно и кредиторите, които след това ги прехвърлят на потребителите.
Предимства и недостатъци
Влиянието на лихвените проценти върху потребителите варира в зависимост от това дали процентите са по-високи или по-ниски.
Като грубо правило, когато лихвите са високи, банките ще ни таксуват повече за вземане на пари и ще плащат по-добра възвращаемост за спестяванията. Когато лихвите са ниски, вземането на заеми става по-евтино, но спестяването става по-малко възнаграждаващо“, казва Сара Коулс, ръководител на отдела за лични финанси в Hargreaves Lansdown.
Заемането на пари включва ипотеки, студентски заеми, изплащане на кредитни карти и други. По-високата лихва върху тези плащания в крайна сметка означава, че те ви струват повече.
Пример от реалния живот за това се разиграва в Обединеното кралство, където продължаващата ипотечна криза доведе до 15-годишен връх на лихвите по ипотечните кредити през юли. Много собственици на жилища не са сигурни дали могат да си позволят по-високите вноски, а бъдещите купувачи са отблъснати от по-високата цена на заемите.
Това може да се очаква“, каза Ръс Моулд, инвестиционен директор в AJ Bell. „Повишаването на лихвените проценти би трябвало да навреди чрез повишаване на ставките по ипотеки, заеми за автомобили, кредитни карти и други финансови инструменти за кредитополучателите, тъй като тези по-високи сметки ограничават паричния поток и разполагаемия доход“, каза той.
От друга страна, по-високите лихвени проценти могат да увеличат вашите спестявания, добави Молд.
„Високите лихви са потенциално добра новина за спестителите, тъй като на теория те би трябвало да получават по-висока лихва върху парите, които имат в банката. Това ще повиши тяхната покупателна способност“, каза той.
Лихвените проценти срещу инфлацията
Лихвените проценти често вървят ръка за ръка с инфлацията (повишаващи се цени). Централните банки се надяват, че по-високите ставки ще помогнат за намаляване на цените.
Теорията тук е, че ако са необходими повече пари за вземане на заеми (като ипотеки), а в същото време спестяването е по-привлекателно, хората ще купуват по-малко – следователно търсенето намалява“, каза Макманъс. „Тъй като търсенето намалява, цените трябва да се понижат, за да се насърчи конкуренцията и да се привлекат клиенти.“
Падащите цени може да звучат като добра новина, особено в контекста на продължаващата криза с разходите за живот. Но повишаването на лихвените проценти от централните банки по света предизвиква и страхове от рецесия и загуба на работни места – и двете са свързани с икономическото забавяне, предизвикано от по-високите лихви.
Въпреки тези рискове по-високата инфлация може да бъде още по-вредна, според Моулд.
Високата инфлация не е била проблем от началото на 80-те години на миналия век, така че мнозина ще са забравили или никога не са се сблъскали с нейните опустошения“, посочи той.
„Тя нанася много повече щети на много повече хора, отколкото по-високите лихвени проценти, защото вреди на стойността на парите на всички, като намалява тяхната покупателна способност и засяга лошо най-нискодоходните.“
Колко трябва да се тревожите?
В крайна сметка въпросът как хората ще бъдат засегнати зависи от техните индивидуални ситуации, каза Коулс. Например, тези с големи ипотеки вероятно ще бъдат по-тежко засегнати от високите лихви.
Въпреки това, за някой без ипотека инфлацията се чувства по-болезнена, а за някой с много спестявания по-високите лихви са бонус“, каза тя.
Въпреки че решенията на паричната политика на централната банка засягат живота на всеки по един или друг начин, важно е да не се тревожите твърде много за тях, според Макманъс.
Паричната политика на централната банка върви на цикли, ще има моменти, когато лихвените проценти са по-високи и моменти, когато са по-ниски. Най-важното нещо често може да бъде да планирате напред и двата сценария“, добави той.