Как ще приключи инфлацията?

Добрата новина е, че инфлацията все някога ще утихне. Лошата – че предвид хората, водещи икономическата политика, е по-вероятно утихването да бъде неприятно. Правилният начин да бъде овладяна инфлацията е чрез съкращаването на държавните разходи, така че те да растат по-бавно от икономиката. Това ще доведе до понижаване отношението дълг към БВП, което от своя страна ще улесни финансирането на държавните задължения (т.е. по-малко пари ще трябва да се печатат).

По време на управлението на Рейгън инфлацията според индекса на потребителските цени е спаднала от 13.5% през 1980 (годината на избирането на Рейгън) до 3.6% през 1987 (последната му цяла година в длъжност). Това е постигнато чрез забавяне ръста на държавните харчове в комбинация със силен икономически растеж, провокиран от намалената данъчна тежест върху труда и капитала и отстраняването на редица ненужни регулации.

За съжаление, администрацията на Байдън за момента прави и планира да прави точно обратното - увеличаване на данъците, държавните харчове и регулациите. Резултатът ще бъде по-висока или поне по-устойчива инфлация, както и забавен икономически растеж. Много от отговорните за тази провалена икономическа политика ще бъдат първи в оплакванията, че много стари богати бели мъже стават относително по-богати заради инфлацията, докато много жени и деца стават относително по-бедни, което на практика е вярно.

По-възрастните хора често имат повече активи (които могат да бъдат буфери срещу инфлацията) в сравнение младите (които са по-зависими от настоящите си приходи). Ако републиканците бяха на власт, демократите биха наричали инфлацията расистка.

Когато съм живял в страни в висока инфлация през годините, често съм бил впечатлен от хитрите начини на хората да се справят с растящите цени. По време на магистратурата си прекарах едно лято в Бразилия, работейки над провален (не са ли всички такива?) американски проект за международна помощ. Предвид високите темпове на инфлация тогава ипотечните кредити бяха почти изцяло недостъпни. Съответно на желаещите да построят висока жилищна сграда им се налагаше да го правят етаж по етаж, така че да отдават част от апартаментите под наем, докато строежът тече (наемите се коригираха спрямо инфлацията ежеседмично или ежемесечно).

Процесът беше бавен и некомфортен както за строителите, така и за наемателите, но към края на всеки проект собственикът притежаваше готова сграда без никакъв дълг.

България също се беше сблъскала с хиперинфлацията през 90те, но хората можеха лесно да обменят парите си в долари или западногермански марки (предшественикът на еврото), които се бяха превърнали във валутите за транзакции и инвестиции. През 1997 България въведе валутен борд вързан за еврото, който осигурява на страната ценова стабилност и до днес.

Украйна премина през няколко епизода на хиперинфлация през 90те и си спомням ясно как цените в ресторантите се сменяха в рамките на деня (не, не е мит), но хората се справяха, използвайки американския долар като база за сравнение.

Русия се сблъска с хиперинфлация през 1992 и 1998. В средата на десетилетието страната въведе новата рубла (към онзи момент доларът се беше превърнал в практически основната валута, което не се харесваше на много руснаци) с изискването всички цени да се изписват в рубли, а не в долари. С идването на следващата инфлационна вълна, за да се съобразят със закона, множество търговци оценяваха стоките си в „единици“, а не в долари, а това че една „единица“ беше равна на един долар беше просто съвпадение.

Сега, когато инфлацията удря долара и еврото, ще бъде трудно за американците и европейците са се снабдят с достатъчно швейцарски франкове и други добре управлявани валути като застраховка срещу растящите цени – от тях просто няма достатъчно. Много ще обърнат поглед към биткойн и някои негови алтернативи, но тяхната волатилност ги прави непрактични за съхранение на стойност. Така наречените „стабилни“ криптовалути тенденциозно използват държавни ценни книжа и други активи за обезпечение, но високата инфлация ще подрони и тяхната стойност.

Към момента текат редица експерименти с различни дигитални и/или частни валути. Някои от тях вероятно ще започнат да се ползват от милиони хора, тъй като създателите ще са успели да гарантират, че тези дигитални/частни пари изпълняват функциите на стабилни валути.

Реалните активи като златото, среброто и диамантите винаги са служели за хедж срещу инфлацията и неотговорните икономически политики. Недвижимите имоти и акциите също са предпочитани като метод за запазване на стойност.

Може би, преди да стане твърде късно, светът ще има късмет и политиците в САЩ и Европа ще осъзнаят, че настоящите монетарни и фискални политики са самоубийствени.

Източник: Институт за пазарна икономика

Преводът е на Теодор Недев, стажант в ИПИ