Как всъщност Силициевата долина стана световна технологична столица
6 ключови момента, оформили региона като водещ технологичен център в света, пред който обаче се задават промени
~ 3 мин.
Хората често мислят за фирмите от Силициевата долина като за внезапно изскочила и настояваща за по-малко регулации индустрия, пише Business Insider. Историкът Жанет Еструт, доцент в колежа Бард напомня, че Силициевата долина в много отношения всъщност е федерален и държавен проект.
„Корените му са изцяло обвързани с правителството“, казва тя и насочва вниманието към дейността на военните от 20 век, отбелязвайки федералните инвестиции в университетите от Санфранциския залив по време и след Втората световна война. Научните изследвания и генерирането на знания от войната направиха възможна експлозията на растежа.
Хората не се замислят за инфраструктура нито за жилищния бум след войната, а по-късно и разширяването на летището в Сан Хосе и за историята на Силициевата долина.
Сега, с плановете на Елизабет Уорън да разбие големите технологични корпорации, може би навлизаме в нова ера, смята Еструт. Може би отчетността на Силициевата долина и надзорът върху нея ще се увеличи.
Ето кои са шестте неочаквани момента, за които историкът казва, че са дали тласък и са оформили Силициевата долина.
1. Съвременната Силициева долина се развива в резултат на изграждането на инфраструктура след Втората световна война.
По време на Втората световна война и последвалата я Студена война се наблюдава бум на научните изследвания. Университетите Станфорд и Бъркли участваха активно в създаването на знания в областта на географията, химическите оръжия, наблюдението и компютърните науки.
Заради участието на САЩ в Тихоокеанската война Западното крайбрежие се превърна във важен център на корабостроенето, транспортирането на войски, материали и храна. Хора, пари и ресурси циркулират из района и в университетите, създавайки платформа за технологичен бум.
Междувременно много хора се преместиха в тази част на страната в търсене на работа или пък за да се отправят на бой към Азия. Някои намериха там бъдещето си, други се върнаха след войната. Ръстът на населението стимулира жилищното строителство.
2. Следвоенната бюджетна криза на университета Станфорд.
Земята на университета е под попечителство и съответно не може да бъде продадена. Това обаче не пречи да се отдава под наем и администрацията вижда възможност да да припечели пари по този начин. Имотите се отдават често на наскоро завършили студенти, които решават да започнат там бизнес или да разкрият лаборатории за научни изследвания. Това се оказва ключов момент, предопределил наличието на огромен брой технологични компании около Станфорд днес.
3. Разрастването на летището в Сан Хосе през 80-те години направи възможна съвременната Силициева долина.
По онова време върлуват притеснения, че Япония може да бие САЩ по изграждането на бизнес връзки между области от решаващо значение. Така всъщност се дава ход на връзката между Азия и Силициевата долина.
Летището, което преди това обслужва малки и регионални полети, се разширява и започва да приема самолети от Азия. Това стимулира обмена на посетители, индиректно и на знания и инвестиции.
Еструт подчертава този момент като първия, когато Сан Хосе наистина поема отговорността за благосъстоянието на технологичната индустрия, за която впоследствие се оказва напълно обвързан.
4. През 1957 г. „осемте предатели“ напускат лабораторията на Shockley Semiconductor, за да създадат своя собствена компания Fairchild Semiconductor. По-късно тя става лидер в индустрията и инкубатор на други компании.
„Осемте“ бяха пряко и косвено свързани с редица важни технологични компании като Intel и AMD, които станаха известни като „Fairchildren“. Еструт посочи това като момента, когато по-ново и предприемачески ориентирано поколение започна да превзема Силициевата долина.
5. Свидетелствата на Конгреса през 2018 г. на Марк Зукърбърг, изпълнителният директор и съосновател на Facebook, отбелязаха нова ера – на отчетност. Той беше разпитан за намесата на Русия в изборите в САЩ през 2016 г. и достъпа на Cambridge Analytica до потребителските данни на 87 млн. потребители.
Според Еструт това изслушване само по себе си е изненада – че изобщо е проведено, и това е сигнал за нов период на надзор върху големите технологични компании.
6. Предложенията на Елизабет Уорън за разбиване на технологичните гиганти също са сигнал за нова ера за Силициевата. Стъпките към регулирането им се множат и отекват все по-гръмко.