Какво научи светът от век на шокови инфлации?

Укротяването на инфлацията ще отнеме повече време, отколкото хората масово смятат. Забавянето ѝ пък не означава непременно много по-висока безработица. Преждевременното разхлабване на паричната политика обаче може да бъде опасно.

Това са основните заключения в новия работен документ на Международния валутен фонд (МВФ), воден от Кристалина Георгиева. Той разглежда поуките от над 100 инфлационни шока в 56 страни от 70-те години на миналия век. Докладът е изготвен от водещите икономисти на Фонда, сред които Анил Ари, Карлос Мулас-Гранадос, Виктор Милонас, Лев Ратновски и Уей Джао.

Според техните изследвания само в 60% от епизодите инфлацията е била „решена“ в рамките на до 5 години и дори в тези „успешни“ случаи справянето с високите цени е отнело над 3 години.

Степента на успех е по-ниска, а времето за разрешаване – по-дълго при инфлационните шокове, предизвикани от петролни сътресения в периода 1973 – 1979 г.

Повечето неразрешени случаи включват „преждевременни празненства“, при които инфлацията първоначално отслабва, достига плато и се ускорява отново.

Държавите, които се справят с инфлацията, имат по-строга парична политика, която се поддържа по-последователно във времето, по-нисък ръст на номиналните заплати и по-малко обезценяване на валутата.

Успешната дезинфлация пък е свързана с краткосрочни загуби на производство, но не и с големи загуби на заетост и реални заплати за хоризонт от 5 години.

От Financial Times обобщават основните изводи.

Факт 1

Лесно е да се твърди, че инфлационните шокове, причинени от внезапна експлозия в цените на енергията или храните, ще се разсеят, след като основната причина, в повечето случаи, ембарго, война, лошо време и т.н. – избледнее.

Но инфлацията се връща до нивата отпреди шока след година само в 12 от 111-те инфлационни епизода, които МВФ проучва. В повечето от тези случаи обаче се говори за масивен икономически шок, като финансовата криза от 2008 г. или азиатската финансова криза от 1997 г. С други думи – те не са примери за „безупречна дезинфлация“.

В 47 от разглежданите случая инфлацията все още не се е нормализирала след пет години.

Факт 2

Този аргумент изглежда особено уместен днес. В почти всички случаи на упорит инфлационен шок цените спадат „съществено“ през първите три години, само до плато на високо ниво или до повторно ускоряване.

МВФ предполага, че това вероятно е причинено от преждевременното облекчаване на паричната политика или от правителствата, които са разхлабили бюджетните разходи твърде рано.

Факт 3

Една от основните констатации на МВФ е, че успешното разрешаване на инфлационните шокове обикновено идва, когато централните банки повишават лихвените проценти, независимо от причината.

Средно страните, които са се справили с инфлацията, повишават ефективния си реален краткосрочен лихвен процент с около 1 пункт в сравнение с позицията преди шока, докато реалният процент в страните, които не са разрешили инфлационния си проблем, се понижава с 4.5 пункта в сравнение с преди.

Факт 4

Следствието от факти 2 и 3 е, че успешните битки с инфлацията обикновено идват, когато централните банки едновременно повишават лихвените проценти и ги поддържат високи за по-дълго време, в синхрон с правителствата, които имат рестриктивни фискални политики.

Факт 5

Държавите, които успешно побеждават инфлацията чрез по-високи лихвени проценти за по-дълго време, успяват или да запазят фиксираните си валути, или да ограничат обезценяването им.

Факт 6

Както бихте очаквали, страните с по-строга парична и фискална политика отбелязват по-умерен ръст на заплатите за сметка на страните с ускорен растеж на заплатите. В много от случаите обаче този ръст е само номинален.

Факт 7

Това е най-интересното откритие на проучването. Бихте предположили, че агресивното затягане на паричната и/или фискалната политика би наложило тежки икономически щети.

В рамките на 5-годишния хоризонт не откриваме статистически значима разлика в резултатите от растежа между страните, които са разрешили инфлацията, и тези, които не са. Докато инфлационните шокове намаляват растежа и увеличават безработицата, независимо дали са решени или не, средният и медианен спад на производството са незначително по-големи за неразрешени епизоди в средносрочен план“, разкриват от МВФ.

И така, какво означава това – колко уместно е това историческо упражнение за днешните проблеми? Трудно е да се каже.

Показателно е, че повече от половината от епизодите, които МВФ проучва, са причинени от петролната криза от 1973 – 1979 г. 

Но неотдавнашният скок на инфлацията беше поне отчасти първоначално предизвикан от затруднения във веригата на доставки, причинени от пандемията, след това подкладен от шока на търсенето, тъй като хората тръгнаха да пазаруват след пандемията и най-скоро от нахлуването на Русия в Украйна.

Така че историята може да е и лош ориентир за днешната ситуация. Но някои служители на централната банка определено ще прочетат това като доказателство за нуждата от затягане на паричната политика.