Какво е глобален минимален данък и как ще промени икономиката

Защо глобален минимален корпоративен данък?

Големите икономики търсят как да обезкуражат мултинационалните компании да пренасочват печалбите си – а оттам и данъчните приходи – към страни с ниски ставки, независимо от това къде се извършват продажбите им. Все по-често доходите от нематериални източници, като патенти за лекарства, софтуер и лицензионни възнаграждения върху интелектуалната собственост, мигрират към тези юрисдикции, което позволява на фирмите да избягват плащането на по-високи данъци в традиционните си родни страни.

Договаряйки глобален минимален корпоративен данък, администрацията на Байдън се надява да намали тази ерозия на данъчната основа, без да поставя американските фирми в неравностойно положение и позволявайки им да се конкурират по отношение на иновациите, инфраструктурата и други качества.

Администрацията на Тръмп направи първи удар в тази посока с връщането на приходи, загубени по-рано към данъчните убежища, като намали значително корпоративния данък през 2017 г. Американските компании плащат на хазната на САЩ т.н. „глобален нематериален нискооблагаем данък върху приходите“ (GILTI) и за операциите си в чужбина. Данъчната ставка по GILTI обаче е само 10.5% – половината от вътрешната корпоративна ставка.

Докъде са международните данъчни разговори?

Базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от години координира данъчните преговори между 140 държави по две основни направления: определяне на правила за данъчно облагане на трансграничните цифрови услуги и ограничаване на ерозията на данъчната основа, като част от последния глобален корпоративен минимален данък.

Страните от ОИСР и Г-20 имат за цел да постигнат консенсус по двата фронта до средата на годината, но преговорите за глобален корпоративен минимум са технически по-прости и политически по-малко спорни.

Как ще работи глобалният минимален корпоративен данък?

Ако страните се споразумеят за глобален минимум, правителствата все още могат да определят каквато и да е местна корпоративна ставка. Но ако компаниите плащат по-ниски данъци в определена държава, местните правителства могат да „допълнят“ данъците си до договорената минимална ставка, като елиминират предимството от пренасочването на печалбите към данъчен рай.

Администрацията на Байдън планира да премахне опцията за освобождаване от данъци, плащани на държави, които не са съгласни с минимална ставка.

Миналия месец ОИСР заяви, че правителствата вече са се съгласили на основния дизайн на минималния данък, въпреки че ставката остава да бъде договорена. Международните данъчни експерти казват, че това е най-трънливият въпрос.

Предстои да се реши още дали индустрии като инвестиционни фондове също трябва да бъдат обхванати от новия глобален данък. Обмисля се и кога да се прилага новата ставка, както и по какъв начин да се гарантира, че тя е съвместима с данъчните реформи в САЩ от 2017 г., насочени към възпиране на ерозията на данъчната основа.

Междувременно администрацията на Байдън иска да повиши корпоративния данък в САЩ до 28% и глобален минимум от 21% - двойна ставка върху сегашния данък GILTI. Освен това иска минимумът да се прилага за американски компании, независимо къде се получава облагаемият доход.

Това предложение е далеч над 12.5% - минималната ставка, която преди това бе обсъждана от ОИСР - ниво, което би съответствало на корпоративния данък в Ирландия.

Ирландската икономика процъфтява през последните години от притока на милиарди долари инвестиции от чуждестранни мултинационални компании, така че Дъблин, който се противопоставя на опитите на Европейския съюз да хармонизира данъчните си правила повече от десетилетие, е малко вероятно да приеме по-висока минимална ставка без бой.