Камарата на архитектите осветли корупционни практики при сградното проектиране

Камарата на архитектите в България (КАБ) откри множество корупционни практики при обществените поръчки, свързани със сградното проектиране. Това стана ясно от техен доклад в който се изследват обществените поръчки в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството. Докладът беше представен по време на кръгла маса, организирана от тях.

В доклада си Камарата на архитектите е изследвала общо 639 обществени поръчки за проектиране на обща стойност над 87.5 млн. лв. и 781 обществени поръчки за инженеринг на стойност 1.28 млрд. лв. – в периода от 2016 до 2019 г. От направеното изследване могат да се направят два основни извода - в обществените поръчки, свързани със сградното строителство, се набляга на принципа минимално качество за максимална цена.

И второ - архитектурните конкурси са сведени до формалност и в почти всички случаи победителите са предварително избрани. Според арх. Петкана Бакалова, зам.-председател на Управителния съвет на КАБ, архитектурните конкурси са толкова фиктивни, че в повечето случаи един строителен проект, който се състезава за определена обществена поръчка, се оценява с есе.

„Критериите, по които се оценява един строителен проект са най-често цена, срок и цена, или така наречената техническа оферта, която предполага, че ще разкажеш как ще проектираш съответната сграда. И ние започваме да пишем и да разказваме, например: „Аз имам 5 архитекта, първо ще им кажа да направят това, после друго. След което започваме да обясняваме на кого какви имейли ще напишем, за да се осъществи проектът. Цялата тази процедура по никакъв начин на практика не гарантира качеството на проекта“, обясни за Economic.bg арх. Бакалова.

Тя заяви, че едно от предложенията на Камарата на архитектите е кандидатурите да се оценяват на база портфолиото на кандидатите или чрез провеждането на реални архитектурни конкурси, а не такива с "предизвестени печеливши". Тези предложения ще бъдат представени на правителството, Министерството на финансите и Агенцията за обществени поръчки, обясни Бакалова. „Знаете ли как един частен възложител си намира архитекти? Минава, вижда едни сгради, които му харесват и намира съответния архитект. Тоест, сградите са портфолиото на архитектите“, обясни зам.-председателят на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България.

Архитектите казват, че много често в обществените поръчки, които са свързани със сградното строителство, две от изискванията са фирмата да има определен брой служители, както и големи обороти. Според тях това не може да е критерий за проектирането на една качествена сграда.