Казусът с пощите – „оставени на самотек“ и с над 300 компютъра „фира“

Близо месец след кибератаката срещу „Български пощи“ анализите за случилото се все още продължават, размерът на щетите остава неясен, но за сметка на това растящ с всеки следващ ден. Поне докато не бъдат напълно възстановени всички услуги към клиентите. А кога това ще стане – вицепремиерът Калина Константинова, в чийто ресор е дружеството, не се нае да каже, подчертавайки сложността и мащаба на пораженията.

Тя съобщи обаче за поредната лоша новина по темата – че над 300 компютъра са дали „фира“. В парламентарната Комисия по е-управление и информационни технологии днес Константинова поясни, че системите им няма да могат да се преинсталират и с две думи са в „тотална неизправност“.

Все още сме в ситуация, в която анализираме“, каза тя, подчертавайки добре познатия вече когнитивен подход на правителството към всеки проблем.

На фона на неразнищените въпроси, в парламентарната комисия днес отново се разминаха и тезите за бързината на реакцията срещу кибератакта.

2, 6 или колко всъщност часа…

… бяха нужни за реакция на ръководството на пощите, след като разбира за извършващата се към онзи момент мащабна кибератака. Уволненият директор на дружеството Деян Дънешки настоя, че са спазени вътрешните процедури и в рамките на около два часа вече са били известени ГДБОП и ДАНС. IT съветникът на вицепремиера – Васил Величков, обаче посочи, че въпреки изричната му заръка да се изключат сървърите от интернет или поне от електрическата мрежа, кризисният щаб в „Български пощи“ е беседвал по темата поне шест часа.

През това време вирусът е работел.“

Резултатът днес е, че са изгубени всички резервни копия. Информация може да бъде възстановена по линия на партньорски системи, като тези на ERP-тата или на международните пратки, които се обработват и в чужбина.

Припомняме, че заради лошата реакция в критичния момент се заговори дори за престъпна небрежност от страна на вече бившето ръководство на пощите. Въпреки това Калина Константинова напомни, че последвалите принудителни оставки са поискани заради лошите резултати от цялостното управление на екипа на Дънешки през изминалите години.

Затова пък новото ръководство, което е временно, но с перспектива за постоянно, е

"в пълна бойна готовност", по думите на вицепремиера.

Тя каза, че в назначения от нея екип, начело с Богдан Теофанидис, вижда хора, с които заедно да случат амбициозната стратегия за модернизацията и дигитализацията на пощите. Припомняме, че в Плана за възстановяване и устойчивост има заложен бюджет от 101 млн. лв. за „Български пощи“. От думите на Константинова днес стана ясно, че по-голямата част – около 68 млн. лв. – ще отидат за техническо обновяване. Това роди въпроси сред депутатите за квалификацията на кадрите в пощите, за които се знае, че голяма част са в напреднала възраст и са наети на непълен работен ден.

Вицепремиерът изтъкна, че:

Служителите в пощите са доста подценявани“.

Тя обясни, че те и сега работят с доста системи, а „техният капацитет е сериозен“. Във връзка с неколкочасовото им работно време, Константинова каза, че тъкмо по тази причина приемат „радушно“ идеята да получат повече задачи.

В ПВУ е заложена идеята пощенските клонове да се превърнат в единна точка, от която хората в малките населени места да получават административни услуги. С други думи, да станат свръзка между гражданите и държавата. Това обаче предполага необходимостта от допълнителни обучения, които Константинова увери, че няма да са проблем за никого.

Кой докара пощите дотук?

Въпросът е валиден както по отношение на пораженията от кибератаката с руски корени, така и за финансовото състояние на дружеството.

Деян Дънешки изтъкна сложната и несправедлива система, по която пощите получават публично финансиране. И подчерта, че не става дума за субсидия, а за компенсация за вече извършена услуга.

Държавата е вменила на дружеството три обществено полезни функции, към които частните конкуренти по презумпция нямат интерес – универсалните пощенски услуги, разпространението на печата и изплащането на пенсии. За сметка на това обаче те получават със забавяне дължимите им суми, които са по 80 млн. лв. годишно.

Дънешки каза, че с ограничения ресурс, с който е разполагал, е управлявал дружеството по възможно най-добрия според него начин.  Той е на мнение, че държавата е поставила пощите в неизгодна позиция още през 2010 г., когато е взето решение за либерализиране на куриерския пазар – без на „Български пощи“ обаче да е дадено време да се подготвят за промяната и навлизането на частни играчи.

Той напомни и за неслучилата се сделка с белгийските пощи, които преди години искаха да купят мажоритарен дял в българските – и които са пример, че само за няколко години и с достатъчно финансиране една такава държавна компания може да се превърне в лидер на пазара. От думите му стана ясно, че ако продажбата е била реализирана, е можело този модел да се привнесе и тук.

Вицепремиерът Калина Константинова призна, че държавата действително носи вина за това, че въпреки огромната си мрежа и потенциал, „Български пощи“ се намира лошо състояние и са били

оставени на самотек“.

Надеждата ѝ е, че новият екип ще промени ракурса и ще направи дружеството конкурентен пазарен играч.