„Кохезионната политика трябва да остане“: За регионите и градовете тя работи

22-рата Европейска седмица на градовете и регионите приключи в четвъртък със заключителна сесия, на която присъстваха комисарят Елиза Ферейра и председателят на Европейския комитет на регионите (CoR) Вашко Алвеш Кордейро. Ферейра, еврокомисар по регионалната политика, използва събитието, за да се сбогува и да направи равносметка на успехите и предизвикателствата от последните 5 години.

Участниците в сесията също така се опитаха да проследят възможните начини, чрез които политиката на сближаване да остане актуална и ефективна в бъдеще, както и да обсъдят как тя може да допринесе за конкурентоспособността на Европа.

Чувство на безпокойство

По време на цялото четиридневно събитие, което се проведе в Брюксел, се усещаше осезаема атмосфера на безпокойство сред местните и регионалните лидери поради продължаващите слухове, че в следващия мандат на Европейската комисия кохезионната политика ще бъде сериозно реформирана и централизирана.

Тези притеснения белязаха голяма част от изявленията на президента на CoR Вашко Кордейро.

Основното предизвикателство пред политиката на сближаване е нейното съществуване. Тя е изложена на риск в този момент, защото някои са склонни да мислят, че е стара и вече не работи, дори ако данните ясно показват обратното. Други смятат, че обслужва отминали цели“, сподели той емоционално.

Според него обаче подобни критики са неуместни, тъй като политиката е показала своята ефективност през годините. Той призна, че кохезионната политика може да не е перфектна в сегашния си вид, но ако нещо трябва да се промени, това са сложните и бюрократични процеси. Въпреки това ключовите характеристики на кохезионната политика, като мултилатералното управление, местния подход, дългосрочните инвестиции, споделеното управление, са това, което я прави уникална и кара хората да се чувстват по-свързани с нейните резултати.

Това е единствената политика, която кара Европа да се случва навсякъде“, заяви президентът Кордейро.

Оливер Рьопке, президент на Европейския икономически и социален комитет (EECP), се съгласи, добавяйки, че политиката на сближаване е не само спойката, но и ДНК-то на европейския проект. Тя е показала, че може да се адаптира в краткосрочен план към нови кризи и да преодолее най-непосредствените последици от тях.

Ние сме против намаляването на кохезионната политика, отхвърляме идеята за превръщането ѝ в нещо подобно на Механизма за възстановяване и устойчивост, който има малко или никакво споделено разбиране“, каза Оливер Рьопке.

Миндаугас Лютвинскас, литовски заместник-министър на финансите, който също присъства на заключителната сесия, представи собствената си страна като пример за това колко добре е работила политиката на сближаване през годините.

„Литва може да се разглежда като успешна история за трансформиращия ефект на кохезионната политика. Преди 20 години брутният вътрешен продукт (БВП) на страната беше 48% от ЕС, миналата година вече бяхме на 86% и съм уверен, че ще надхвърлим това. Откакто се присъединихме към ЕС, ние сме инвестирали около 20 милиарда евро чрез инструментите на кохезионната политика и повече от 75% от жителите на Литва казват, че чувстват положителен ефект от членството в ЕС.“

Комисар Ферейра се съгласи, че политиката на сближаване трябва да остане и напомни на аудиторията, че тя по същество е най-големият публичен инвестиционен инструмент в Европа. Тя изрази надежда, че ще има консенсус сред високите политически нива на ЕС относно полезността на кохезионната политика занапред.

Как можем да направим кохезията по-ефективна занапред?

Участниците използваха заключителната сесия като възможност да предложат някои идеи на основните институции в ЕС, които предстои да се съберат и да решат бъдещето на политиката на сближаване.

Според Оливер Рьопке е подвеждащо да се поставят в противоречие европейската конкурентоспособност и регионалното сближаване, така че едното да получи внимание и финансиране за сметка на другото. В тази геополитическа ситуация трябва да затворим пропастта между различните региони, за да ги направим по-устойчиви на заплахи и пропаганда.

Литовският министър на финансите говори в това отношение като представител на страна, която има региони, граничещи с Беларус (санкционирана държава, подкрепяща агресията на Русия в Украйна), които са пострадали икономически поради затварянето на границите.

Той предложи да се подходи към въпроса за регионалното развитие креативно и с търпеливо инвестиционно мислене.

Ресурсите винаги са ограничени, дори ако се опитаме да увеличим размера на финансирането, затова трябва да приложим финансови инструменти за по-добра ефективност от ограничените ресурси. В Литва имаме добър опит с това. Повече от 10% от общите средства отиват за финансови инструменти, които ще помогнат за привличане на публични и частни инвестиции. Всяко евро от политиката на сближаване привлича от 3 до 5 евро от такива инвестиции.“

Миндаугас Лютвинскас предложи страната му да служи като пример за добри практики в това отношение.

Задачата за развитие на икономически, социално и географски разнообразни региони със сигурност е комплексна. Някои региони изпитват огромни трудности да задвижат процесите по Зелената сделка и да се откажат от зависимостта от въглища, докато други региони страдат от обезлюдяване, изтичане на мозъци или имат граници с Русия или други външни граници на ЕС.

Един от аспектите, които трябва да подобрим, е определянето на приоритети във всеки регион. Трябва да въведем в политиката на сближаване капацитет за адаптиране към всякакви предизвикателства, които могат да възникнат в бъдеще“, беше предложението на Комисар Ферейра.

Васко Алвеш Кордейро, който е бил президент на Азорите (португалската автономната област, разположена в Атлантическия океан), говори от личен опит, като напомни на аудиторията, че някои региони нямат възможност да използват други фондове, различни от предоставените средства от ЕС, защото са твърде изолирани, за да се харесат на частни инвеститори. В този смисъл механизъм, като политиката на сближаване, е животоспасяващ.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.