Колко струва досега информационната кампания за еврото?

Почти 700 000 лв. е изхарчило Министерство на финансите за информационната кампания за еврото. Това става ясно от отговор на ведомството на запитване от Economic.bg, изпратено по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Въпросната информационна кампания бе дълго чакана, след като редица ведомства и организации, в т.ч. МФ, Българска народна банка (БНБ), търговските банки, застрахователи и др., станаха обект на критики поради липсата на яснота какво следва за българските граждани след присъединяването към еврозоната.

Процесът по приемане на единната европейска валута е сложен и дълъг, а допреди кампанията нямаше яснота как точно ще се обърнат двете валути.

Сред хората имаше опасения какво ще се случи със заплатите им, пенсиите, хартиените пари, като дори се появиха спекулации, че курсът ни към еврото – който поради наличието на валутен борд е отбелязан в паметта на българите като вечно 1.95583 – може да се промени и рязко да обеднеем.

Тези опасения бяха донякъде изтрити, а облаците на съмнението – разсеяни, след като през 2022 г. Министерският съвет реши да се създаде информационна кампания за еврото.

Как понякога критиките дават резултат

Присъединяването на България към еврозоната е една от задължителните стъпки, които страната ни се опитва да направи от години по своя европейски път.

Значителен напредък в тази посока бе постигнат в разгара на пандемията, когато на 10 юли 2020 г. стана ясно, че София е приета във Валутно-обменния механизъм (ERM II). Той често е наричан „чакалня“, тъй като се приема, че скоро след влизането на държава в него, тя става част и от „Клуба на богатите“ (бел. ред. – макар и да има изключения от това правило, като Литва, която от 2004 г. бе член на ERM II, но прие еврото през 2015 г., и Латвия, за която периодът бе съответно 2005 – 2014 г.).

Оттогава медиите публикуваха редица материали, за да обяснят какво може да предстои оттук насетне и какви, в крайна сметка, биха били политическите и икономическите ползи от въвеждането на валутата у нас. За хората обаче все още нямаше отговор на въпроса как тази валута ще допринесе за тяхното благосъстояние и какво ще се промени с нейното въвеждане.

Така през 2022 г. Министерски съвет прие постановление (обнародвано като решение в "Държавен вестник" през април 2023 г.), с което одобри допълнителни разходи по бюджета на финансовото министерство в размер на 10 млн. лв. Те трябваше да бъдат използвани за финансово обезпечаване на процеса по техническата подготовка за въвеждането на еврото, както и за комуникационните дейности, свързани с този процес. С други думи, тези пари трябваше да послужат и за информационна кампания за еврото, която да разясни какво ще се случва в следващите няколко години.

Какво е направено до момента

От справката, изпратена на Economic.bg като отговор, става ясно, че към момента общо изразходваните средства за кампанията са 681 844 лв.

Няколко пера се открояват като по-големи харчове.

Най-големият разход е закупуването на програмно време в трите най-големи телевизии у нас – БНТ, bTV и Nova – за което са отишли 486 856 лв. С тях министерството е излъчило информационни клипове за кампанията за въвеждането на единната европейска валута у нас.

Само за създаването на въпросните видеа ведомството е дало 27 000 лв. Срещу тях са получени три 30-секунди и три 15-секунди видеоклипа за въвеждане на еврото на български и на английски език, както и допълнителни дигитални елементи, като слоган, лого, шапки и пр.

На второ място като перо „Събития Икономически и социален съвет (ИСС) към Народното събрание“ са изразходвани 100 000 лв. Те са били използвани с цел дискусия, организиране на събития и приемане на Резолюция на ИСС (бел. ред. – ИСС е второстепенен разпоредител с бюджета на НС, който играе ролята на „консултативен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество по икономическото и социалното развитие” на страната, както става ясно от сайта на Съвета).

На трето място като разход е провеждането на конференции с международно участие, като за целта е наета и техника. По това перо са отишли 45 422 лв.

Други 20 490 лв. са използвани за създаване на лого и слоган, а 1800 лв. са платени за такси към Патентното ведомство на страната. Накрая, за абонамент към дизайн платформата Canva, са платени 216 лв.

Замяната на лева с евро ще засегне всеки човек, живеещ или пътуващ от и до България. Следователно доброто информиране на обществеността за въвеждането на новата валута е от решаващо значение за успешното протичане на процеса“, посочват от МФ за Economic.bg.

Оттам допълват, че кампанията ще е насочена към даването на „точна, достъпна, разбираема, навременна и всеобхватна информация за всички практически аспекти на въвеждането на еврото, в това число за готовността на България за приемането му и за процеса по замяната на лева с евро (курс, времеви периоди, цена, отговорна институция)“.

Какво предстои

Към момента текат комуникационните и подготвителните дейности, предвидени в Първа фаза на кампанията, която ще продължи до шест месеца преди въвеждането на единната европейска валута у нас. От ведомството на Людмила Петкова посочват, че кампанията ще обхване всички медийни канали, в т.ч. печатни и онлайн медии, електронни медии, социалните мрежи, като ще бъде използвана и външна реклама.

Към момента комуникационните дейности не предвиждат използване на инфлуенсъри“, става ясно още от отговорите на МФ.

Тъй като разяснителната кампания се очаква да продължи до половин година преди въвеждането на еврото (а датата за това бе отменяна неколкократно), все още няма яснота кога точно се очаква да приключи тя. От МФ обаче са наясно какви са следващите стъпки, а именно:

• организация и провеждане на обществени поръчки, необходими за ефективно и успешно провеждане на информационната кампания;
• запознаване на гражданите с разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България, който регламентира практическите въпроси по присъединяването ни към еврозоната с предоставяне на информация чрез медийни участия, както и чрез официалната страница за приемане на еврото в Република България - https://evroto.bg и чрез създадените канали в социалните мрежи.

Ефективността на кампанията се очаква да бъде измерена с национални представителни проучвания „за оценка на степента на информираност и информационните нужди сред широката общественост, вкл. бизнеса, по метода на пряко стандартизирано интервю „лице в лице“ на територията на 28 области в страната по отношение на предстоящото въвеждане на еврото в България и в периода преди, по време и в първите 6 месеца от членството на страната ни в еврозоната. Ще бъдат проведени и качествени социологически изследвания по метода на фокус групи“.