Пътищата на България са в капана на жалби, отлагане и „поправителни“

Защо толкова трудно и бавно държавата строи пътища? И защо често качеството им предизвиква справедливо възмущение? Всеки инвестиционен проект се реализира през дълга и сложна процедура, която включва месеци планиране и проектиране, осигуряване на финансиране, обществена поръчка и избор на изпълнител, строителство и монтажни работи, контрол и още множество дейности по осигуряване на качеството. На почти всяка стъпка обаче тя често се прекъсва и отлага от действията на възложители или изпълнители, а понякога и по политическа воля на високите етажи на изпълнителната или законодателната власт.

Строителството на пътища и поддържането на републиканската пътна мрежа са ключови за икономиката. Те се нуждаят от инвестиции, надхвърлящи милиарди всяка година, добро планиране и изпълнение на мащабни и сложни проекти. За 2023 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е изхарчила 1 182,5 млн. лв. за поддържане на републиканската пътна мрежа, за строителство и услуги по пътищата. Инвестициите с държавни средства от своя страна пък изискват провеждане на прозрачна, равнопоставена и конкурентна процедура за обществена поръчка. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) консистентно е един от най-големите възложители на обществени поръчки у нас според статистиката на Агенцията за обществени поръчки.

През 2023 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ открива 108 поръчки на обща стойност над 5 млрд. лева. За строителство на пътища са малко над една четвърт от тях, за услуги, свързани с поддръжка и текущ ремонт на републиканската пътна мрежа – 58%, а за доставки – 14%. Структурата на обжалваните поръчки обаче показва много по-голям превес на поръчките за строителство.

От поръчките на АПИ 93 са „открити процедури“, участници не липсват – събрани са близо 750 оферти, в някои търгове кандидатите са дори над 20 и 30.

Дотук – добре, но... 

• ... Комисията за защита на конкуренцията разглежда 45 жалби по тези 108 поръчки, като по част (23) от производствата жалбоподатели са няколко заинтересовани страни.
• Според антимонополния орган 22 от жалбите са основателни и комисията отменя незаконосъобразно решение на възложителя и връща процедурата за продължаване.
• Още повече – в 7 от случаите КЗК отменя самото решение за откриване, което означава, че възложителят е заложил ограничаващи или дискриминационни условия, които фаворизират или изключват кандидати.
• През 2023 година пред Върховния административен съд (ВАС) са обжалвани 29 (от общо 45) решения на комисията. В 5 случая съдът отменя решението на КЗК.

Прави силно впечатление, че много висок дял от поръчките на АПИ са обжалвани пред КЗК – както от изпълнителите (при това от почти всички участници), така и от възложителя АПИ пред ВАС, ако комисията е взела решение срещу възложителя. Възможността за обжалването и съответно – за външен контрол върху разпореждащите се с публичен ресурс, е ключова за гарантиране на правата и интересите на всички участници в обществените поръчки, което на свой ред е предпоставка за постигане на най-добри условия за реализацията на проектите. Процесът по обжалване обаче допълнително забавя и без това усложнения процес по управление и изпълнение на инфраструктурните проекти, в отделни случая – с над година. И понеже всичко това е известно, буди най-малкото недоумение защо АПИ – агенция, създадена целенасочено за реализация на значими инвестиционни дейности – често изготвя спорни търгови условия, които са отменяни от КЗК, или вместо да се съобрази с решения на КЗК и съда директно отменя поръчки и ги обявява отново, стартирайки целия процес от нулата.

Източник: Институт за пазарна икономика