КРИБ иска спешна среща с Денков заради допълнителния корпоративен данък

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), заедно с Американската търговска камара в България (АмЧам), Конфиндустрия България, Българо-белгийски бизнес клуб и Германо-българска индустриално-търговска камара, поискаха спешна среща с министър-председателя акад. Николай Денков. Тя е във връзка с увеличаването на корпоративния данък за най-големите компании в България.

Парламентът вече одобри на първо четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, а увеличаването на данъка на 15% за мултинационалните компании с годишен оборот 1.5 млрд. лв. дори бе прието на второ четене в комисия.

Предвид важността на предложените промени в данъчната рамка на страната от 2024 г. трябва да изразим пред Вас настояването на бизнеса за въвеждането на изключение за съществена стопанска дейност съгласно Директива (ЕС) 2022/2523 и в съответствие с подхода на всички останали държави-членки на ЕС“, пише в позицията на КРИБ.

Там се излагат и аргументи в подкрепа на исканото изключение, което обаче не съществува като възможност в изготвеният от Министерство на финансите и внесен от Министерски съвет законопроект.

Големият бизнес посочва, че подкрепя въвеждането на глобален минимален данък съобразно европейската директива, но настоява предвидените там данъчни облекчения да бъдат въведени и в България. Това не би намалило в значителен размер очакваните постъпления в бюджета и същевременно би запазило конкурентната позиция на България като привлекателна инвестиционна дестинация.

Към настоящия момент няма друга държава членка на ЕС, която да не е въвела данъчните облекчения по директивата“, категорични са от КРИБ.

Риск от влошаване на инвестиционната среда

Основно предимство на България при привличането на чуждестранни инвестиции е конкурентният ѝ данъчен режим. Предложените рестриктивни разпоредби в Законопроекта ще нарушат значително тази конкурентност.

Въвеждането на механизма на глобалния минимален данък ще доведе до допълнителна данъчна тежест за членовете на големи чуждестранни и национални групи, които ще оперират в по-неблагоприятна данъчна среда спрямо техните конкуренти от по-малки групи.

Въвеждането на допълнителни утежнения изглежда прекомерно и с очаквани неблагоприятни последици за стопанската среда като цяло, пише в позицията.

През последните години страната ни отчита хроничен дефицит на чуждестранни инвестиции в сравнение с други пазари в региона на Централна и Източна Европа. Последователната данъчна политика за прилагане на по-конкурентна ставка на облагане на корпоративните печалби е едно от ключовите предимства при избора на българската икономика като инвестиционна локация.

Въвеждането на глобален минимален данък от 15% отнема този ефект за големите групи като изравнява нивото на облагане с това в редица други държави, с които се намираме в пряко съревнование за привличане на инвестиции. Един от малкото инструменти, с които може частично да се запази това предимство в наш интерес, е именно въвеждането на облекчение за инвестициите в реалната стопанска дейност. Обратно – отказът това да бъде направено ще бъде изтълкуван като ясен сигнал за промяна в политиката по стимулиране на инвестиционния растеж.

България ще бъде изключение от предоставянето на облекчение в ЕС

Облекчението за реална съществена стопанска дейност е предвидено в Директивата, за да позволи на държави-членки като България да запазят атрактивността си като инвестиционни дестинации по отношение на тези компании, които ще финансират изграждането на дълготрайни материални активи и развитието на местни кадри. 

Всички останали държави-членки на ЕС са предвидили данъчното облекчение за съществена стопанска дейност в изготвените законопроекти за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2523 в националните им законодателства.

Икономически нецелесъобразно е България да въведе норми, отличаващи се от практиките в държавите-членки на ОИСР и ЕС, тъй като това би могло да доведе до очаквани негативни последици за инвестиционния климат.