Критично за критичните суровини

Минната индустрия в България се развива не благодарение на силната подкрепа на държавата, а въпреки нейната дистанцираност. Минният бранш обаче е обединен и това му помага да постига своите успехи.

Европейският минен бизнес форум (ЕМБФ), който се проведе в началото на юни, даде възможност да се очертаят актуалните политики и виждания за минерално-суровинния отрасъл в Европа, както и предизвикателствата пред бизнеса по отношение на зеления преход и амбициите за постигане на климатична неутралност. България ще изготви Национална стратегия  за критичните суровини, както и закон, което произтича от приетата наскоро европейска директива за критичните суровини. И ето какво каза пред шестото издание на ЕМБФ проф. дтн инж. Николай Вълканов, почетен председател на Българската минно-геоложка камара и зам.-председател на КРИБ:

В България сме царе на стратегиите. От 1990 г. насам пишем стратегии за развитието на енергетиката. И какво правим? Днес монтираме фотоволтаици, нищо друго. Имахме прекрасни проекти. АЕЦ „Белене“ трябваше да започне да се строи през 2009 г. и през 2014 г. щеше да е готова на цена от около 7 млрд. евро. Сега ще градим други два блока, но вече за 40 млрд. евро, вероятно през 2035 г. Реакторите за АЕЦ „Белене“ са руски и у нас те вече не може да работят, макар да сме ги платили, но в Украйна може. Всяко правителство се чувства длъжно да направи стратегия за енергетиката, после следващото правителство я отменя и така се продължава нататък. Единственият голям хидроенертиен комплекс е „Цанков камък“. Изграждането му се осъществи не благодарение на някоя стратегия, а на правителството на Симеон Сакскобурготски. Проектът се финансира с кредити от три австрийски банки и той вече се изплати. Друг изграден обект от стратегическо за България значение няма, но стратегии има. Имахме прекрасен хидроенергиен обект ПАВЕЦ „Чаира“ с 1000 МВт мощност. Съсипахме го. Сега ще правим стратегии за нови помпено-акумулиращи централи. Това е жалко, защото през годините виждаме как в енергетиката

нищо съществено

не се случва, освен частната инициатива за изграждането на фотоволтаиците. Стратегията на управляващите за развитието на енергетиката, на икономиката, на страната след 2010 г. я няма.

Имахме проекти за изграждането на Каскадата „Горна Арда“, имахме и проект за прехвърляне на водите на река Места през каскадата „Доспат-Въча“. България е изключително богата на вода и се разработиха перспективни хидроенергийни проекти, но не реализираме нищо от тях. Всяко правителство се изживява като временно, то не вижда своя хоризонт и не се заема с реализацията на сериозни проекти. А европейско финансиране има.

Какви ли не стратегии се правиха за българската държава след 1990 г. България беше

третата страна в света

по производството на уран. Трета! Уран се ползва в целия свят – от Америка до Япония. Но ние вече не го произвеждаме, защото така реши един парламент. Имаме и огромно количество природен газ в Добруджа. До 1990 г. „Минстрой“ направи около 100 сондажа. Там разполагаме с въглища, каквито няма другаде по света. Но находището не се разработи, тъй като депутатите решиха да не се добива. От другата страна на Дунав Румъния разработва находище на природен газ, но ние не правим и това. Имаме закон, който го забранява. Имаме и залежи на волфрам. Европейската комисия е готова да субсидира добива на този ценен метал. Имаше и концесия, която бе дадена на КЦМ - Пловдив. Но един министър отсече, че докато той е на този пост, находището няма да се разработва, тъй като със семейството си ходел по тези места на почивка. Как изобщо се предпоставя, че ще има замърсяване?! Тук стигаме до анекдота защо никой не пази казана на българите – защото сами се дърпаме в него и не пускаме някой да излезе оттам.

Имаме огромно количество суровини

които не разработваме. А тези, които ги експлоатираме, те вече са на свършване. И не само в България, но и в Европа. България е голям производител на мед, но то е защото „Аурубис“ внася милиони тонове концентрат. Българските добивни компании работят с руда с много ниско съдържание от 0.20-0.22%. И ако не са огромните инвестиции от над 10 млрд. лв., които се направиха в отрасъла, нямаше как да продължим да работим. Находищата в Европа свършват. Още 10-15 години и няма да има добив на руда. Металургичните предприятия ще преработват само вносен концентрат. Това трябва добре да го знаем.

Къде е бъдещето

в развитието на добивната индустрия? Знаем, че е в Африка. Там ресурсите са огромни. Вече има държави, които вземат концесии и работят. Засега Европа стои настрана и не се възползва от възможностите да е сред онези, които първи инвестират там. Африка е труден континент, на който липсва инфраструктура, но нашата страна има опит на тази територия. „Минстрой“ е работил в Нигерия, Зимбабве и Сомалия. Имахме смесени дружества на правителствено ниво, и то след 1990 г. Европа трябва да мисли за бъдещето си и да инвестира в добива на суровини, както Китай го прави. Европа не би могла да се развива без ресурси. Основният поглед трябва да е към Африка, трябва да се вземат концесии и да се правят разработки.

Минната индустрия е мое всекидневие и аз добре зная какво е състоянието и какво трябва да се случва. След 1990 г. всичко в тази сфера беше западнало и фалира. Наложи се да инвестираме наново. Тези инвестиции ни спасиха. Ние отдавна не използваме цианидни и други вредни технологии при производството и обогатяването на суровините. В нашите хвостохранилища ще видите неща, които преди години бяха немислими. Сега тази индустрия

работи добре и не замърсява

– казвам го най-отговорно. Ние подпомагаме регионите, в които работим, и изграждаме много полезна инфраструктура. Злополуките намаляха благодарение на огромните инвестиции, които спомагат трудовият процес да върви по-добре, по-ефективно, но и по-безопасно. Инвестираме в кадрите. Компаниите от минния сектор подпомагат Минно-геоложкия университет, подкрепят стажантските програми и всяко лято студентите са на стаж в нашите компании. Имаме и добра комуникация със средното образование. Сега говорим за дуално обучение, такава професионална подготовка за минния сектор получават по около 200-250 деца годишно, но това преди време го правеха техникумите.

В Европа има недостиг на работници, в България той е чувствителен. Тук хората работят на по няколко места в сивия сектор, който като годишен оборот надхвърля 40 млрд. лева. Според статистиките 600 хил. души до около 1 млн. човека официално не работят, но те получават доходи, върху които не се плащат осигуровки. Това трябва да се криминализира, този акт ще рефлектира върху цялата икономика.

Текстът е част от бр. 121 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.