Саниране, образование, дигитализация – планът за възстановяване на България

Реформи и инвестиции в образованието, масово саниране, дигитализация на институциите и увеличаване конкурентоспособността на регионите. Tова са четирите основни пера, по които България смята да използва средствата от безпрецедентния за Европейския съюз План за възстановяване и устойчивост. Това обяви вицепремиерът Томислав Дончев при представянето на План за възстановяване и устойчивост на България.

Припомняме, че европейският фонд за възстановяване от пандемията е на стойност 750 млрд. евро - заемни средства, които ще се търсят от международните пазари. От тях 390 млрд. евро ще бъдат предоставени на държавите членки под формата на грантове, а 360 млрд. евро - заеми.

Както е видно, става въпрос за огромен ресурс. На всичко отгоре този ресурс трябва да се инвестира бързо", коментира Дончев.

Той изтъкна, че целта на плана не е просто да осигури средства, но да създаде устойчиви условия за растеж на икономиката.

„България е изправена пред големи предизвикателства. Публична администрация, социална сфера, образование. Имаме огромна нужда от инвестиции в частния сектор, за да бъде по-енергоефективен и конкурентоспособен. Нуждата от базова инфраструктура се оценяват на десетки милиарди лева. Към традиционните предизвикателства, за съжаление, имаме и нови предизвикателства - натиск върху здравната система, натиск по отношение на социалната система. Въпреки ефективната мярка "60/40", има риск от повишаване на безработицата. Две поредни години - 2020 и 2021 г., България отделя и ще отделя близо 2.4% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за справяне с пандемията и подкрепа на хора и икономика. Това обаче са мерки за спасение, не са мерките, които ще създадат дългосрочни предпоставки България да се върне на пътя на растежа. Тук идва мястото на плана", коментира Дончев.

По негови думи, финансирането за България ще бъде в размер малко над 12 млрд. лв. безвъзмездни средства и до 9 млрд. лв. заемен ресурс, ако държавата прецени, че има нужда от тях. Крайният срок за изразходването на парите от плана е 2026 г., но до 2022 г. трябва да са договорени, т.е. ЕС да се е съгласил с намеренията ни за какво и кога да бъдат използвани.

С тези средства всяка година ще бъдат инвестирани поне 2 млрд. лв., което би удвоило инвестиционните проекти в страната. Това е новата мощна вълна на модернизация в България, втората след присъединяването ни към ЕС, която може да я направи по-подготвена и адекватна на предизвикателствата на бъдещето. Това е уникален шанс за България - да бъдат прокарани нужните реформи, а планът е само покана за дискусия по тези реформи, илюстрация докъде сме стигнали до момента“, обяви Дончев.

Иновативна България

Инвестициите в образователната среда са от изключителна важност според проекта, представен от Дончев, и за тях са отделени 2.5 млрд. лв. По негови думи това ще бъде най-мощната модернизация в образованието от три десетилетия насам, като тя трябва да стане

от входа на учебните заведения до учебното съдържание“.

За образованието и развиването на уменията на младите хора се планира да бъде изградена образователна STEM среда със средства в размер на 650 млн. лв., с които ще бъдат изградени 1680 иновативни STEM кабинета в цялата страна. Малко над 700 млн. лв. са предназначени за модернизация на образователните институции, в т.ч. училища, детски градини и общежития. Средства ще бъдат инвестирани и в реформа на националната система за подпомагане финансирането на иновациите в научната система, за което ще послужи и изграждането на държавната агенция за наука и иновации.

Със средства от Плана ще бъдат изградени още центрове за личностно развитие и ще бъде оказана подкрепа за развитието на индустриалните паркове и подобряване на инфраструктурната им свързаност.

Единственият път България да бъде по-богата е не само да произвежда повече, а да произвежда по-скъпи, иновативни продукти, които не се произвеждат другаде. България трябва да е абсолютно подготвена за релокацията на веригите на доставки в Европа“, посочи Дончев.

Зелена България

Преходът на България към "зелена" икономика ще бъде подпомогнат с 4.5 млрд. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост. Той ще се осъществи чрез програми за енергийна ефективност, с които не само ще бъде направена изолация на жилищни и публични сгради, а „се мисли за разполагане на слънчеви панели, използване на хидро помпи и други авангардни решения, за да може българите да плащат по-малки сметки за електричество и да им остава по-голям доход, който те да решават къде да разпределят“. За всичко това разходите ще бъдат в размер на около 3 млрд. лв., т.е. повече от цялото перо, което има за цел да реновира образователната система. Освен това ще бъде създаден фонд за декарбонизация и ще бъде осъществена дигитална трансформация на електроенергийния системен оператор с 511 млн. лв.

Свързана България

За повишаване конкурентоспособността на отделните региони в страната кабинетът предлага да бъдат изразходени приблизително 2.7 млрд. лв., като около 1 млрд. лв. от тях ще бъдат предназначени за железопътния транспорт в страната, който трябва да бъде „тотално дигитализиран“, с нови системи за безопасност и с който ще бъдат закупувани нови влакове и вагони за 260 млн. лв. Ще бъде изграден и интермодален терминал Горна Оряховица. Цифровизация ще бъде осъществена и при водите, за комплексното им управление, контрол и ефективното им използване.

Справедлива България

За подобряването на бизнес средата, модернизация на лечебните заведения и подкрепа на групите в неравностойно положение ще бъдат инвестиран 2.5 млрд. лв. Те трябва да направят работата на публичните институции по-ефективна, „всеки лист хартия да бъде сведен в електронен формат“, да има много по-достъпни и интегрирани административни услуги. Също така се предвижда да бъде укрепена, доразвита и надградена Единната информационна система на съдилищата,, да бъде подобрено качеството и устойчивостта в сферата на сигурността и противодействието на корупцията. Модернизацията на материалната база на държавни и общински лечебни заведения ще бъде на стойност 607 млн. лв.