Лавината нов дълг в Европа ще тества смелостта на ЕЦБ

Европейските правителства са готови да отприщят река от облигации на пазарите тази година. Инвеститорите обаче ще чакат значително подобряване на перспективите пред инфлацията в региона, за да усвоят надигащата се вълна от предлагане на дълг. Това от своя страна ще добави допълнителен натиск върху вече плашещите предизвикателства на паричната политика, пред които е изправена Европейската централна банка.

Очаква се 10-те най-големи европейски икономики да продадат държавни облигации на стойност около 1.3 трлн. евро тази година. Малко над половината от това предлагане ще бъдат нови пари, след връщане на падежиращия дълг. Това е плашещо голямо увеличение в нетното ново предлагане от около 340 млрд. евро, според анализатори от NatWest Group Plc, допитани от Bloomberg.

В допълнение към натиска, процесът на количествено затягане на ЕЦБ, който започва през март, ще добави поне още 150 млрд. евро, които да бъдат поети от пазарите на облигации тази година.

Някой, някъде ще трябва да сиска да купи всички тези нови ценни книжа. За съжаление моментът е лош, тъй като централните банки в световен мащаб са се превърнали в нетни продавачи след усиленото купуване в резултат на световната финансова криза и в сянката на коронакризата.

На принципа „колкото по-рано, толкова по-добре“ Австрия, Словения, Ирландия и Португалия стартираха нови емисии тази седмица. Месецът ще бъде натоварен, тъй като държавните кредитополучатели ще искат да вземат преднина в натоварените си календари за емитиране.

Забавянето на годишната инфлация в Германия до 9.6% през декември от пика през октомври от 10.4% е добре дошло, както и неочакваното успокояване на потребителските цени във Франция. Инфлацията в еврозоната остава много далеч от целта на ЕЦБ от 2%, но пътят обратно към нормалните нива трябва да започне отнякъде. Примамването на инвеститорите да се намесят разчита на подобряваща се инфлационна среда. В противен случай доходността просто ще трябва да продължи да расте, за да привлече достатъчно търсене, което рискува да засегне сплотеността на Европейския съюз.

Нов подход към финансирането

Най-големият допълнителен нетен кредитополучател ще бъде Германия, която драстично промени подхода си към финансирането. Тази година ще се стреми да продаде между 300 и 350 млрд. евро облигации, около половината от които ще бъдат нови пари. Това е близо три пъти спрямо миналогодишната нетна сума.

Тъй като Германия е еталон за европейските пазари на държавни облигации, внезапният скок в нейното предлагане представлява по-голям проблем за Блока. Тъй като доходността се увеличава, за да привлече инвеститори, нарастващите разходи по дълга ще бъдат увеличени и в по-малко фискално стабилните нации. Това важи особено за дългосрочния дълг, което би трябвало да доведе до изостряне на кривите на доходност.

Проблемното дете

Италия остава проблемното дете на региона. Въпреки голямото количество помощ от ЕС тя все още трябва да продаде облигации на стойност 350 млрд. евро тази година. Необходимите нови парични средства са 67 млрд. евро. Това е съществена промяна от последните години, когато нетното изискване всъщност беше отрицателно, благодарение на големите покупки на ЕЦБ за количествено облекчаване. Устойчивостта на дълга на Италия вече е в несигурна позиция, тъй като доходността на 10-годишните облигации се е увеличила повече от три пъти през последната година до около 4.3% в момента.

Всичко това прави решението на ЕЦБ да затегне финансовите условия наистина смело.