Липсата на достатъчно зелена енергия държи цените високи
Бариерите пред възобновяемите енергийни източници трябва да бъдат премахнати възможно най-скоро
Ограниченото използване на вятърна и слънчева енергия, съчетано с продължаващото високо използване на изкопаеми горива, увеличава разходите за живот в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Същевременно с това ограничава конкурентоспособността на местните икономики, става ясно в нов доклад на базирания в Обединеното кралство мозъчен тръст Ember.
Ако настоящите бариери пред внедряването на възобновяема енергия бъдат премахнати, при амбициозен сценарий регионът на ЦИЕ може да постигне 29% намаление на цените на едро на електроенергията до 2030 г. и може да нарасне шест пъти, до 196 GW, своя комбиниран вятърен и слънчев капацитет. Това се казва още в доклада за развитието на енергийния преход в единадесет страни, включително България, Хърватия, Румъния и Словения.
Цените на електроенергията на едро биха могли да намалеят до средно 41 евро за MWh при този втори сценарий, в сравнение с 57 евро за MWh при основния сценарий, също моделиран от Ember.
В момента единадесетте държави – Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Румъния и България,
заедно отговарят за 17% от търсенето на електроенергия в ЕС, но все още представляват съответно само 7 и 12% от вятърния и слънчевия капацитет на Блока.
Съгласно амбициозния сценарий Ember вижда региона като напълно самодостатъчен по отношение на производството на електроенергия до 2030 г., потенциално превръщайки се в нетен износител и изпращайки 23.1 TWh електроенергия през границите си, в сравнение с внесените 7.3 TWh през 2022 г. Като цяло, Регионът на ЦИЕ може да достигне 63% дял на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия през 2030 г., което е значително по-високо от 25% през 2022 г. и 54%, произтичащи от основния сценарий.
Въпреки това, дори основният сценарий предполага растеж на зелената енергия отвъд целите, определени от националните енергийни и климатични планове (NECP) на много държави, твърди Ember, цитиран от Seenews.
Например, България, заедно с Унгария, Словакия, Чехия и Полша, заема една от последните пет позиции по отношение на целите на NECP за дял от възобновяема електроенергия през 2030 г., които се движат около границата от 20%. Най-ангажираните държави в региона все още остават под целите от 40%.
Голяма част от страните от Централна и Източна Европа са заспали в разгръщането на възобновяема енергия“, каза Степан Халупа, председател на Чешката камара за възобновяема енергия.
Той добави, че бариерите пред възобновяемите енергийни източници трябва да бъдат премахнати възможно най-скоро, като подготовката на проект, например вятърна турбина, трябва да отнема най-много година или две, а не 10 или повече години.
Докладът на Ember вижда потенциал за разполагане на 5 GW офшорни вятърни мощности в Черно море до края на настоящото десетилетие.
Вятърната и слънчевата енергия не само ще донесат икономически ползи, но и са изключително важен инструмент за изграждане на енергийна сигурност, като се има предвид историята на региона и близостта му до Русия. ЦИЕ трябва да насочи импулса на чистата енергия, който обхваща цяла Европа, ако не успее да го направи, ще имат ужасни последици за икономиката и сигурността“, каза Павел Чизак, старши анализатор на енергийни и климатични данни на Ember.
Налично е достатъчно финансиране от ЕС за енергийния преход в региона, заедно с държавно финансиране и потенциални частни инвестиции, отбеляза Ember. Това, наред с убедителния бизнес аргумент в полза на възобновяемите енергийни източници, означава, че страните от ЦИЕ трябва да използват своите планове за възстановяване и устойчивост и преразглеждането на NECP, което трябва да се очаква следващия месец, за да сигнализират своя интерес да се възползват от възможността за ускоряване на прехода към зелена енергия, пише още в доклада на Ember.
Определянето на цели за възобновяеми енергийни източници в съответствие с политиката на ЕС в областта на климата би отворило най-малко 136 милиарда евро финансиране от ЕС за енергийния преход на ЦИЕ от Механизма за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход и Фонда за модернизация.