„Магистрали без ясна стратегия“: Участък от „Хемус“ ще бъде пуснат след седмица

Участъкът между Буховци и Белокопитово, който се явява последен лот от автомагистрала „Хемус“, ще бъде пуснат в експлоатация следващата седмица. Това съобщи служебният регионален министър Иван Шишков по време на пресконференция, свързана със състоянието на аутобановете в страната.

Има определени процедури по него, които ще завършат и след седмица ще го въведем в експлоатация, а движението по него ще бъде пуснато след това. Няма да се снимаме, да режем лентички“, заяви министърът.

Въпросният участък всъщност трябваше да бъде пуснат преди 2020 г., но бе забавен. Миналата година пък мостово съоръжение се срути и допълнително възпрепятства процеса. Така – 2 години след определения срок – през октомври 2022 г. лотът най-накрая ще е готов.

Магистрала „Европа“

Различна обаче е съдбата на последния участък от магистрала „Европа“. Журналистически въпрос относно трасето между Калотина и Драгоман от магистралата хвърли в смут новия председател на Агенция „Пътна инфраструктура“. Ресорният министър очакваше именно Иво Иванов да отговори защо пускането му се отлага вече два пъти, но това в крайна сметка друг представител на ръководството опита да направи това.

Срокът за участъка отново ще е удължен, но работим така, че да приключим възможно най-бързо работата по него“, заяви инж. Десислава Паунова, член на Управителния съвет на АПИ, без обаче да дава подробности какво налага непрекъснатото закъснение. 

Припомняме, че стpoитeлcтвoтo нa yчacтъĸa мeждy ГKΠΠ „Kaлoтинa“ и Дpaгoмaн, чиятo дължинa e 14.5 ĸм, зaпoчнa пpeз мaй 2019 г. Инвecтициятa е настойност oĸoлo 165 млн. лв.. Първоначалният срок за изпълнение бе януари 2022 г., но приключването на дейностите бе изместено за средата на годината. Това обаче до момента не се е случило.

Тунел „Железница“

Регионалният министър съобщи, че 3-4 километра от пътния участък преди тунел „Железница“ на автомагистрала „Струма“ ще бъдат пуснати, но движението в тунела – не. Причината са двете констатирани свлачища от миналата година. Шишков напомни, че забавянето е от октомври 2020 г., но отговорност не може да се търси от служебния кабинет, защото дори редовното правителство не е направило много по въпроса. В момента вече има готов идеен проект за укрепването на свлачищата. 

Тунелът ще е готов след месец, но не може да пуснем движението по него заради свлачището. Ще имаме тунел, но без път към него“, констатира министърът. 

Той заяви, че МРРБ ще поиска изпълнителят да поеме ангажимент, че първият етап по укрепването ще продължи най-много 3 месеца, за да бъде възможно поне да бъде пуснато движението в лентата посока Гърция – България. 

Това ще стане при следващ редовен кабинет, може би около Нова година. Окончателното завършване ще е през втората половина на следващата година“, подчерта Шишков.

Зимното поддържане

Не по-лесно бе на председателя на АПИ да отговори какво се случва и със зимното поддържане в страната и дали то ще бъде осигурено, при положение че договорите на фирмите, които го извършват в момента изтичат в края на месеца. Иванов напомни, че фирмите, участвали в малките търгове, които Пътната агенция пусна, вече са класирани, а подписването на договорите с тях предстои в „най-кратък срок". 

Изчакваме 10-дневното обжалване по закон, за да може да пристъпим към договорите“, коментира председателят на АПИ. 

На въпрос какво ще се случи, ако има обжалвания и процедурата се забави, министър Шишков взе думата и отговори: „Ще намерим решение, всичко върви доста спокойно.“

Строителството на магистралите

Министърът констатира изключително бавното строителство на аутобани в страната. Според данни на министерството дължината на изградените магистрални участъци до 2000 г. е общо 324 км, до 2010 г. са построени още 140 км, а след 2010 г. до момента – още 405 км. В строеж към днешна дата са 186 км магистрални трсета.

Най-несигурно е бъдещето на тези с проектна готовност, като тяхната дължина е 229 км. Планираните бъдещи магистрални участъци пък са с дължина 802 км. 

Това означава, че сме построили не повече от половината магистрали, които е трябвало да построим преди 10 години“, отбеляза Шишков. 

Следващото правителство трябва да обсъди стратегия и точен график по години. Най-важно е да бъде отпушена оста Север – Юг, а като по-важни проекти министърът открои магистралите „Рила“, „Черно море“, „Русе – Велико Търново“, както и прохода под Петрохан. 

Остават 1230 километра за строене, за да бъде свързана страната. България няма ясна стратегия за строителството на големите инфраструктурни обекти и това са резултатите.“

По думите на министъра трябва да се мисли вече за основен ремонт и разширение на магистрала „Тракия“, за да може да поеме натоварването и интензитета на движение. Същото важи и за „Марица“.