Mappa Mundi: Най-голямата средновековна карта в света, която разказва истории

На втория етаж на библиотеката „Свети Марко“ във Венеция, карта на света заема цяла стая – и с право, като се има предвид нейното историческо значение. Картата е по-голяма от двойно легло. Завършена през 1459 г., Mappa Mundi е компендиум на всички географски знания от онова време и може би е най-голямата средновековна карта на света, пише BBC.

Почти два пъти по-голяма от известната английска Mappa Mundi на Херефорд (около 1300 г.), тази изящно декорирана планисфера, показваща Европа, Африка и Азия, е шедьовърът на Фра Мауро, монах от Камалдолския орден, който е живял на малкия венециански остров Сан Микеле.

Въпреки че монахът никога не е стъпвал извън Венеция, неговата Mappa Mundi е удивително точна в изобразяването на градове, провинции, континенти, реки и планини. Америка не е на картата, тъй като по онова време Христофор Колумб ще предприеме пътуването си през океана 33 години по-късно. Липсва и Австралия. Но Япония (или по думите на Фра Мауро, „Cipango“) е там, появявайки се за първи път в западна класация. Още по-изненадващо е, че Африка е правилно начертана като обиколна, много преди португалците да заобиколят нос Добра Надежда през 1488 г.

Това е най-старата оцеляла средновековна карта“, каза Мередит Франческа Смол, автор на книгата „Тук започва Тъмното море“, описвайки я също като най-пълната средновековна карта, оцеляла до съвременността.

„Това е първата карта, която се основава повече на наука, отколкото на религия. Картата на Херефорд е изцяло пропаганда, религиозна пропаганда.“

Докато картата на Херефорд изобразява Рая и Ада и е предназначена да служи като компендиум на световното познание от духовна гледна точка, Фра Мауро възприема научен подход към своята картография. Той декларира в надписите си, че ще

провери текста чрез практически опит, изследвайки в продължение на много години и посещавайки личности, достойни за вяра, които са видели със собствените си очи това, което вярно докладвам тук“.

Има обаче повече от научно и историческо значение за това. Най-впечатляващият аспект на картата, който веднага привлича вниманието ви, след като се изкачите по белите мраморни стълби на библиотеката на Свети Марко, където се съхраняват някои от най-ценните и древни ръкописи в света, е нейният блясък.

Тя е огромна, красива, фантастично изработена“, каза историкът Пиералвиз Зорзи.

Отвъд очертанията на държави и континенти, Mappa Mundi на Фра Мауро е великолепна златисто-синя картина, съставена от дребни рисунки на великолепни дворци, мостове, ветроходни кораби, търкалящи се сини вълни и огромни морски същества, плюс общо 3000  т.нар. cartiglio – червени и сини анотации, написани на древен венециански, които разказват истории, анекдоти и легенди.

В Норвегия, например, е обрисувано мястото, където венецианският търговец Пиетро Куерини е слязъл на брега след корабокрушение. Както се казва, той не само е оцелял след инцидента, но е донесъл риба обратно у дома, като по този начин е поставил началото на венецианската страст към бакала (кремообразната рибна мазнина, която можете да намерите във всяка остерия).

Друг cartiglio сочи Tharse, „кралството, откъдето са дошли маговете“, тогава се е смятало, че се намира някъде между Китай и Монголия. Всички тези анотации са четливи на картата и са сравнително лесни за дешифриране за венециански говорители, тъй като сегашният диалект не се различава драстично от идиома от 15-ти век.

Надписите обаче са преведени и на английски на интерактивна карта, създадена от института и музея Галилео във Флоренция. Показан на плосък екран в същото изложбено пространство като Mappa Mundi, той предоставя донякъде странното изживяване да влезеш в ума на монах-савант и да прочетеш света през неговите средновековни очи.

Светът не е малък. Въпреки че Фра Мауро е живял целия си живот в своя островен манастир в затънтените води на лагуната, той се е докоснал до знанията на пътници и търговци, които са пресичали пътища в процъфтяващия търговски град Венеция, който е бил „столицата на картографията по онова време“, обясни библиотекар Маргарита Вентурели.

Картите са били от изключително значение за търговията, защото ако имате добра карта, можете да отидете навсякъде“, добави Зорзи. „Всяка иновация по отношение на картографията е била добре дошла във Венеция и добре платена.“

Основният източник на Фра Мауро за Азия е търговецът и колегата му от Венеция Марко Поло, който е публикувал разказите си за пътувания преди повече от 150 години. На картата 150 места са пряко проследими до Пътуванията на Марко Поло. Например планината на Адам е била поставена на остров Цейлон (днешна Шри Ланка), където според легендите, разказани от Поло, се е смятало, че е погребано тялото на първия човек, заедно със зъбите му и дори с купата му, която е била предполага се, че има магическото свойство да умножава храната.

Освен Поло, Фра Мауро е имал множество източници по целия свят. Фактът, че графиката изглежда с главата надолу за очите на съвременния Запад, с юг отгоре, може да означава, че той е вдъхновен от арабската картография, като карта от 12-ти век от северноафриканския географ Мохамед ал-Идриси. Числата, които Фра Мауро изброява като „Разстоянието на небесата“, са от математика и астронома Кампанус де Новара.

От центъра на света до повърхността на Земята има 3245 мили. От центъра на света до долната повърхност на небесата на Луната има 107 936 мили“ и т.н., пише той горе вляво върху Mappa Mundi.

Фра Мауро също проявява здрав скептицизъм и не се свени да критикува – както и да използва понякога – почитаната География на Птолемей, договор, написан в Александрия, Египет, от Клавдий Птолемей през 150 г. сл. н. е. и загубен за векове за западния свят, докато не е преоткрит и преведен отново на латински през 1400 г.

Това ренесансово рационалистично отношение се проявява и в начина, по който той поставя Адам и Ева в Райската градина извън планисферата, като изяснява, че Раят не е място на Земята. Твърдение, което по онова време разделя религията и географията и е далновидно мислене за всеки средновековен човек, да не говорим за монах.

Тези новости и фактът, че картата е завършена няколко десетилетия преди Христофор Колумб да отплава за Америка, допринасят Mappa Mundi да се счита за географската връзка между Средновековието и Ренесанса. За съвременните посетители неговата карта е напомняне за факта, че картите някога са били не само практични инструменти, но и въпрос на красота и начин да се разкажат най-необикновените истории.