Мария Габриел: Развитието на суперкомпютрите ще подпомогне и малките фирми

Европейската комисия (ЕК) си е поставила за цел да инвестира в развитието на мрежа от суперкомпютри, така че до 2023 г. да си е възвърнала мястото сред световните лидери в областта. Вискоизчислителните машини обаче не са насочени единствено към научни изследвания и хай-тек, но може да са полезни и за малките и средни предприятия. Това стана ясно от думите на еврокомисаря по цифрови технологии и общество Мария Габриел. 

Тя уточни, че идеята е на малките играчи да  се даде достъп до данните, така че те да имат възможност да иновират и да вземат по-бързи решения за предизвикателствата в съвременното общество и икономика.  

В четвъртък, в деня, когато България официално пое щафетата да управлява Съвета на ЕС, стана ясно, че европейските органи ще инвестират 1 млрд. евро в развитието на суперкомпютри. Това ще стане съвместно с държавите членки, а целта е да се повиши конкурентоспособността на Европейския съюз в цифровата икономика. Изчислителните мощности на Стария континент не отговарят на новите изисквания за обработка на данните, които за „златото на 21 век“. 

Габриел напомни, че през 2012 г. Европа е имала 4 от десетте първи суперкомпютъра в света, "докато днес вече сме извън топ 10". Със своите действия ЕК дава заявка за връщане в елита, вярва българският еврокомисар. „Това е много силен знак към индустрията и научните изследователи, невероятен потенциал и много голяма полза за малките и средни предприятия“, коментира тя в ефира на БНТ. 

Що се отнася конкретно до хората, суперкомпютрите ще помогнат за по-бързо разработване на лекарства, ранно диагностициране и персонално лечение. Благодарение на тях ще могат да се спасяват човешки животи и заради това, че са били предвидени своевременно климатични бедствия и земетресения. 

От икономическа гледна точка означава съкращаване на производителни цикли, обърна внимание Габриел и даде пример с автомобилостроенето, в което периодът ще се намали от 60 на 24 месеца. Суперкомпютрите означават и по-висока киберсигурност – чрез тях ще имаме по-добри криптиращи технологии, а така също ще помагат за ранното установяване на подозрително онлайн поведение, което ще предотврати широкомащабни атаки, струващи милиони или дори милиарди.  

На фона на светлото високотехнологично бъдеще обаче пада сянката на ниската цифрова грамотност в Европа. Данните сочат, че 80 млн. (от общо 500 млн.) европееца никога не са използвали интернет. Близо 170 млн. пък нямат основни дигитални умения, каквито ще са нужни в 90% от работните места в близо бъдеще. 

ЕК си дава сметка за тази пробойна и вече е предприела действия съвместно с Европейската коалиция за цифрови умения и работни места. Преди месец бе обявен и проектът „Цифрова възможност“, по който ще бъде осигурен стаж на студенти в чужда европейска страна с цел да им се помогне да открият нови възможности в областта на технологиите. 

Инвестирайки масивно в цифровите умения и високопрозводителните изчислителни технологии, какъвто е суперкомпютъра, даваме заявка за връщане на Европа на цифровата сцена на световно ниво. Според Габриел е важно да се подчертае, че в центъра на политиките остават хората. „Искаме да запазим това, което машините никога няма да заместят – креативността, иновациите и социалните отношения“.