Mastercard пуска карта с пръстов отпечатък

Ваня Манова има дълъг опит в банковия сектор. През 2008 г. стартира нейната кариера в Mastercard, а към днешна дата тя ръководи представителството на компанията в България и Македония. Economic.bg разговаря с нея за предимствата и недостатъците на картовите разплащания и иновациите, които компанията внедрява, за да отговори на нуждите на различните потребители.

- Как се развива пазарът на безкешовите разплащания в България? Наблюдава ли се ръст в тази посока?

Наблюдава се ръст, не мога да кажа, че е значителен. Кешовите разплащания все още доминират. Това, което ми прави впечатление е, че картовите разплащания стават все по-предпочитани. Много бързо расте мрежата от ПОС терминали в България. Това се дължи и на мерките, които правителството взима с въвеждането на ПОС терминали в държавната администрация. Това създава възможност хората да могат да използват картите си. До преди няколко години хората наричаха картите "банкоматни карти", докато в момента ги използват за разплащане, особено след навлизането на безконтактната технология, която е изключително добра. В България 65% от картите на Mastercard са безконтактни. Това ни нарежда на челните позиции в това отношение.

- Какви са рисковете, които крият безконтактните карти?

Безконтактните карти не крият никакви рискове. Сигурността на безконтактните разплащания е точно същата като сигурността на нормалното плащане. Всички слухове, които се разпространяват периодично за потенциални рискове, са просто едни митове.

- Факт е обаче, че продължават да се източват карти на потребители.

Истината е, че няма нещо, което да бъде 100% сигурно. Но всеки разумен човек може да разбере, че едни такива организации, като картовите, поставят сигурността на първо място. Ние също работим постоянно с идеята да усъвършенстваме сигурността на картовите разплащания. От друга страна сигурността при разплащанията в брой е в пъти по-ниска. Ако някой открадне портмонето ви, или го загубите, вие няма да го намерите повече. Ако се случи нещо такова, когато загубите своята карта, вие можете да се обадите на банката и да я блокирате, оттам нататък вие не носите никаква отговорност.

Законодателството е създадено така, че да защитава правата на крайния клиент. Най-важното е клиентите да бъдат информирани, да знаят какво могат да правят с картата си, да знаят какви са им ползите и как да се предпазят. Те трябва да знаят също, че тяхната банка издател е най-добрият им приятел и по-добре при проблем да се свържат с банката си, отколкото да търсят съвети от близки и познати.

- Mastercard наскоро пусна разплащане със селфи. Разкажете ни повече за тази услуга.

Това е вече налична технология, която се прилага в електронните разплащания, т.е. електронната търговия. Тя е направена с цел повишаване нивото на сигурност и е част от автентикацията с биометрични данни. Те биха могли да бъдат пръстов отпечатък, разпознаване на лице, сърдечен ритъм и други.

На 20 април стартираме друг пилотен проект за пластмасова карта с биометричен отпечатък. Всяко плащане с нея се извършва не с ПИН код, а с пръстов отпечатък, който се доближава до четеца, вграден в самата карта. Това, което е важно да се отбележи е, че биометричните данни на клиента не се съхраняват в облак, а в чип, така че никой отвън не може да има достъп до биометричните данни.

- Тази технология има ли я в България?

За момента има пилотен проект, тестване на технологията в две други държави, но много скоро това ще се случи и в България.

- Какво е бъдещето на картовите разплащания?

Не мога да кажа, че парите в брой ще изчезнат, както и картите, но картите променят формата си, така че да отговорят на нуждите на различните видове потребители. Всички те имат различни предпочитания, някои предпочитат класическата карта, други телефона си, трети разни джаджи, в които картата е имплементирана. Идеята на Mastercard е, че ние сме технологична компания, която създава различни технологични решения, така че да можем да отговорим на нуждите и желанията на крайните клиенти и да ги накараме да използват картовите разплащания. Хората използват нещата, които са им удобни и които им харесват.