На час по лъжичка: МФ обмисля по-висок акциз за алкохола

След като миналата седмица стана ясно, че Министерство на финансите (МФ) се отказва от някои мерки за повече приходи в хазната, днес бе съобщено, че ведомството има алтернативи. Те бяха представени на брифинг на проруската партия "Възраждане" след среща със служебния финансов министър Людмила Петкова.

На него стана ясно, че една от възможните мерки е да се увеличи акцизът не само на тютюневите изделия и е-цигарите, както първоначално бе заявено, но и на алкохола и бирата. Не бе изяснено обаче какъв е очакваният фискален ефект от по-високите ставки.

Припомняме, че през 2022 г. парламентът одобри 4-годишен календар за постепенно вдигане на акцизите до 2026 г.

Към момента се иска това (бел. ред. – календарът) да бъде нарушено, да бъдат вдигнати данъците още от 1 януари на нивата, на които трябва да са от 2026 г. Категорично сме против", заяви Цончо Ганев от "Възраждане", цитиран от БТА.

Другата новост е свързана с прага за регистрация по ДДС, който се предлага да остане на сегашното си ниво от 100 000 лв. вместо да бъде вдигнат на 166 000 лв., каквито бяха първоначалните планове.

Това за нас е изключително лоша мярка, която ще засегне много фирми. Ние сме категорично против и не подкрепяме под никаква форма, тъй като ще натовари малкия и семеен бизнес", категоричен бе депутатът. 

Отлагането на предвидените увеличения на заплатите в Министерство на отбраната, на вътрешните работи и в други ведомства отново е на дневен ред, заради което Ганев коментира, че "цената за влизане в еврозоната няма да платят банките, а обикновеният българин". Преди няколко седмици МФ заяви, че ще има отлагане, впоследствие се поправи, че увеличението на заплатите ще е поетапно, а сега явно отново се дискутира възможността за отлагане.

Колкото до еднократното облагане на свръхпечалбите на банките, от "Възраждане" не я подкрепят, тъй като според банките това ще доведе до по-високи лихви по кредитите. Добивът на различни видове руди да се обложи с 5% данък е друго познато предложение на МФ.

Смятаме, че този 5-процентен данък трябва да бъде по-голям", коментира Ганев.

Към момента проектобюджетът за 2025 г. все още не е нито представен, нито публикуван – въпреки изтеклия за това срок в края на октомври – и изглежда, че финансовото министерство играе на сигурно, като първо "опипва почвата" и разчита на политическите партии да направят информационната кампания за приходните мерки - формат, който вече веднъж бе разигран от ГЕРБ и от "БСП-Обединена левица".

Така миналата седмица МФ се отказа от евентуална мярка за вдигане на осигурителните вноски с 3 пр. пункта – съобщена от ГЕРБ – след като редица икономисти разкритикуваха идеята, коментирайки, че основният проблем на бюджета е в разходната, а не в приходната му част.

Темата с мерките за повече приходи е чувствителна, след като в началото на октомври Петкова изведе обезпокоителни данни за оформящ се бюджетен дефицит от сумарно 8 – 9% от БВП за периода 2024 – 2025 г. Ако България отчете такъв недостиг, това означава, че страната ни няма да покрие един от критериите за присъединяване към еврозоната.

Има ли кой да разглежда Бюджет 2025 г.

Големите притеснения на МФ са, че те и да го имат готов този бюджет, няма на кого да го внесат", каза още Ганев.

До края на годината България трябва да има одобрена план-сметка за 2025 г.

Миналата седмица обаче Петкова не изключи възможността отново да се работи с бюджет с удължено действие, както стана с този за 2022 г., който продължи да работи до втората половина на 2023 г. С Бюджет 2022 г. имаше подобна ситуация, като той бе приет през април 2022 г., а преди това се работеше с удължен Бюджет 2021 г.