МРРБ отново опитва да прокара Закона за ВиК

Пореден регионален министър се опитва да направи промени в сферата на водоснабдяването и канализацията. За целта е качен за обществено обсъждане проект на Закон за ВиК, който обаче по смисъл се различава много малко от предишните два варианта, които друг министър опита да прокара през 2022 и 2023 г. Оттогава досега обаче, заради множеството възражения на Омбудсмана на България, Националното сдружение на общините, както и Комисията за енергийно и водно регулиране, движение по текстовете нямаше.

Припомняме, че новият ВиК закон бе представен за първи път през ноември 2022 г., когато начело на ресорното ведомство бе служебният министър Иван Шишков. Той не пожъна успех. Вторият вариант на законопроекта бе качен за обществено обсъждане през април 2023 г., но съществени промени в него нямаше. Тогава служебен министър отново бе Иван Шишков и на практика ведомството пренаписа собственото си първоначално предложение. 

И двата варианта предвиждаха възможност за консолидация в сектора, но бе въведен и изцяло нов орган, който да регулира цените на ВиК услугите в страната. За целта бе заложено разделяне на КЕВР на два отделни регулатора – енергиен и воден.

Промените обаче не се харесаха на КЕВР. Впоследствие и Сдружението на общините се обяви против окрупняването на водния сектор. Омбудсманът на България пък заговори за значително поскъпване на услугите заради това.

Третият опит

Третият вариант, който е качен в понеделник за обществено обсъждане, по същество и смисъл не се различава много от предишните два. Заради това е много вероятно и той да пожъне критики. В мотивите е записано, че са взети предвид становищата и критиките от предишните две обсъждания, но в таблицата с отразяването им се вижда, че много малка част на практика са приети. Повечето са отхвърлени.

Промяна търпи името на „Български ВиК холдинг“. В първия вариант то се споменаваше с официалното си наименование, а във вторият бе променен на „юридическо лице по смисъла на Закона за публичните предприятия“ или „юридическо лице по чл. 48 от Закона“. Сега вече се посочва като „публичното предприятие по чл. 48 от Закона“. 

Прави впечатление, че възнагражденията, които трябва да получават председателят и членовете на въпросния нов регулаторен орган, отново са върнати почти в първоначалния вариант на текстовете. Във варианта от 2022 г. бе записано, че председателят получава възнаграждения в размер 90% от осем средни месечни заплати на наети в отрасъла, съгласно данните на НСИ, а членовете на комисията – 80 на сто от осем средни месечни заплати на наетите отрасъл ВиК. Във варианта от 2023 г. възнагражденията бяха намалени – съответно за председателят бе 93 на сто, но от три средни месечни заплати, а членовете на комисията – 85% от три средни заплати.

Сега обаче се вижда, че отново са разписани по-високи заплати. За председателя е предвидено да получава 90 на сто от осем средни месечни заплати, а за членовете – 85 на сто от осем средни месечни заплати. 

Проектопромените и сега включват разделяне на КЕВР. В новия вариант правомощията на Комисията са разписани в няколко различни раздела, свързани с одобрението на бизнес плановете, на регулирането на цените на услугите и т.н. В изпълнение на регулаторната си функция Комисията:

• регулира качеството на ВиК услугите;
• одобрява бизнес плановете на ВиК операторите;
• регулира цените на ВиК услугите;
• приема и публикува основни насоки за дейността си;
• приема подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон;
• одобрява общите условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги на потребителите;
• упражнява контрол и налага санкции в случаите, предвидени в този закон;
• разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с изпълнението на общите условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги на потребителите;9. разглежда спорове между ВиК оператори.

При регулиране на цените на ВиК услугите комисията следи за:

• спазване от страна на ВиК операторите на принципа на единна цена на ВиК услугите, предоставяни на потребителите по видове услуги на обособената територия, като за услугата „пречистване на отпадъчни води“ цената може да се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от степента на замърсеност;
• спазване на принципа на единна цена за продажба на вода на други ВиК оператори;
• съответствие между икономическата част на бизнес плана и предлаганите цени;
• възстановяемост на икономически обоснованите разходи;
• прилагането на икономически обоснована норма на възвръщаемост на вложения капитал;
• съответствие между цените и действителните разходи за предоставяне на ВиК услугите;
• социална поносимост на цената на ВиК услугите;
• прилагане на принципа „замърсителят плаща“;
• избягване на кръстосано субсидиране.

Уточнено е, че социална поносимост на цената на ВиК услугите е налице, в случаите когато нейната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2.8 куб. м на едно лице не надхвърля 2.5 на сто от средния месечен доход на домакинство за съответната административна област. Доходът се определя по данни на Националния статистически институт на годишна база. Това уточнение е записано в специален раздел във варианта от миналата година, но сега е споменато в Допълнителни разпоредби.

Новият вариант въвежда изцяло нова глава за намаляване на общите загуби на вода. Комисията определя максималния размер на допустимите общи загуби на вода и годишните целеви нива за тяхното ежегодно намаляване въз основа на методиката. ВиК операторите, доставящи най-малко 10 000 куб. м на ден или обслужващи най-малко 50 000 души, извършват оценка на мащаба на течовете и на потенциала за подобрения на намаляването на течовете чрез използване на рейтинговия метод на индекса за течове в инфраструктурата (ИТИ) или друг подходящ метод, която предоставят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в срок до 31.07.2025 г.

Нова глава разписва и отговорностите на потребителите и реда за решаване на спорове. Потребителите, които са неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението. 

Причинените повреди на ВиК системите, включително на водопроводните и канализационните отклонения, се отстраняват за сметка на причинителя. Вреди и пропуснати ползи се търсят по общия съдебен ред. Когато причинителят на повредата не се установи, отстраняването е за сметка на:

• потребителя - за частите от ВиК системите, намиращи се в имоти, в които е извършено присъединяването със сградните инсталации и/или вътрешните мрежи на потребителите;
• ВиК оператора - за частите от водоснабдителната и канализационната система, които са извън имотите 

Направени са и малки промени в административно наказателната отговорност. Наказва се с имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, юридическо лице, което:

• експлоатира или ползва ВиК системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от определените изисквания - от 2000 лв. до 10 000 лв.;
• повреди ВиК системи или наруши правилата за  експлоатация и регламентираните режими на тяхната работа, ако извършеното не съставлява престъпление по НК - от 500 лв. до 5000 лв.

На ВиК оператор, който не е успял да постигне годишните целеви нива на показателите за качество, заложени в бизнес плана, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв. При повторно извършване на нарушението имуществената санкция е в трикратен размер. Комисията може да направи мотивирано предложение до собственика на ВиК системата за разваляне на договора със съответния ВиК оператор.

Мотивите

Някои от промените са свързани с европейски директиви, като например мерките за намаляване на загубите, а други са вследствие на поети ангажименти във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост.

Законопроектът е от изключително значение, тъй като заради липсващата консолидация дружествата не могат да ползват европрограми за ремонт на остарялата ВиК мрежа.

Основната цел е събирането на материята на водоснабдяването и канализацията в един законодателен документ. Сега тя е уредена в два основни закона – Закона за водите (ЗВ) и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ), която се допълва с уредба, съдържаща се в Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за здравето, Закона за енергетиката и други закони. На подзаконово ниво уредбата е детайлизирана и разпръсната в множество подзаконови нормативни актове.

Към мотивите е записано, че 

предложеният проект на акт води до въздействие върху държавния бюджет,  поради което към документите за Министерството на финансите е приложена финансова обосновка“.

Необходимите инвестиции в отрасъл водоснабдяване и канализация са значителни. Според данните в Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014 – 2023 г., приета от Министерския съвет през 2014 г.,  инвестиционните нужди за постигане на съответствие, ефективност и устойчивост на системите са изчислени на 24.2 млрд. лв. до 2038 г., като 11.7 млрд. лв. са необходимите средства до 2023 г.

В допълнение, в Националния инвестиционен план, приет с РМС на 31.03.2021 г., актуализираните стойности на необходимите средства за постигане на съответствие с директивите на Европейския съюз в областта на питейните води и на отвеждането и пречистването на отпадъчните води са в размер на 13.7 млрд. лв., се посочва в Доклад за цялостната предварителна оценка.