Най-голямото издънване на бюджета е от Здравната каса
Увеличението на разходи трябва да се компенсира с реформи, смята Лъчезар Богданов
Миналата седмица Министерство на финансите публикува проектобюджета за 2016 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2016-2018 г. За коментар относно заложените параметри Economic.bg потърси икономиста от Industry Watch Лъчезар Богданов.
Г-н Богданов, изненада ли ви бюджет 2016?
Няма съществена изненада според мен. По-важното е, че има актуализация на бюджета за тази година. Причините за това могат да се разделят на три групи – едната е свързана с еврофондовете, другата е неспособността на доста министерства да правят вътрешни реформи и да ограничават разходите си. И на трето място за поредна година виждаме, че най-голямото издънване на бюджета е от Здравната каса.
Как си обяснявате причините за актуализацията?
При еврофондовете изглежда мотивацията е, че ще има твърде високо усвояване в последното тримесечие, което явно не е било изцяло заложено. Освен това, тъй като в България бюджетът се планира на касова основа, докато ЕК възстановява средствата по друг график, това явно доста оптимистичното усвояване трябва да бъде финансирано и разплатено. Тук по-скоро можем да кажем, че голяма част от въпросните разходи ще се обърнат в приходи вероятно още в началото на следващата година, ако, разбира се, проектите са изпълнени съобразно правилата и няма корекции.
А втората причина, която е посочена в мотивите, е неспособността на доста министерства да правят вътрешни реформи. Виждаме продължаващ натиск за заплати и в същото време не се оптимизира работата. Както през 2014 г. голямото издънване в разходната част беше от страна на Здравната каса, така и тази година за пореден път ще имаме значителен ръст на разходите за здраве, което за пореден път доказва, че имаме системен проблем там и за съжаление нищо не се прави, за бъде разрешен.
Как бихте коментирали заложените параметри за следващата година?
Има опит да се продължи с фискалната консолидация относително по план - с дефицит от 2%, като отново заявката е това да стане по-скоро чрез ограничаване на ръста на разходите при продължаващ ръст на приходите. Тази година приходите се повишиха заради по-добра събираемост и по-добра от очакваното икономическа ситуация. Догодина при запазване на тенденциите също има шанс това да се случи. Рискът обаче е в това, че опитите да се заложи по-бавен ръст на разходите се сблъскват със стремежа на всяко министерство да получава повече средства.
Трябва да обърнем внимание, че за следващата година имаме скромен ръст на разходите общо, но в същото време се очаква огромен спад на инвестиционните разходи, защото изчерпахме еврофинансирането по предходния програмен период, а доста малко проекти са готови за финансиране през новия. Така изглежда, че разходите общо не растат много, но всъщност те се свиват в инвестиционния си компонент, а във всички останали растат сериозно.
Ако трябваше да коригирате бюджета, от кои разходи бихте започнали?
Ключовото тук е, че разходите не могат да се коригират, без да се правят реформи. Трябва да бъдат открити първопричините и чак след това да се говори за намалението им. След като проблем са големите разходи за здравеопазване, многото хоспитализации, липсата на ясна превенция, което пък води до по-скъпи решения, трябва да се промени начинът, по който оперира системата. Това важи за всички сектори. Моделът на здравната система у нас е направен така, че по самата си същност тя генерира свръхразходи.
Какво мислите за вдигането на учителските заплати, което беше договорено миналата седмица?
Тук положението е същото. Въпросът е как и на кого се вдигат заплатите, дали оптимално се използва ресурсът, каква е натовареността на учителите в страната, защото има големи разминавания. Разбира се, че всички, които работят, искат по-високи заплати. Това е нормално. Но целта на този, който ръководи системата, е не да ги направи щастливи, а да постигне някакъв резултат. За да може да издържи системата и да не се застраши финансовата стабилност, увеличението на разходите трябва да се компенсира със структурни реформи. В системата на МВР например трябва да се премахнат несвойствените дейности.
Какво мислите за становището на работодателите, че средносрочната бюджетна прогноза на финансовото министерство е твърде оптимистична?
Не мисля, че е твърде оптимистична, смятам, че е в рамките на това, което се случва. Нормално е да има малки отклонения нагоре или надолу в прогнозите. Проблемът на българското макроикономиечско прогнозиране обаче е, че нямаме план за действие при алтернативен сценарий. Например ние нямахме никакъв план как да реформираме системите си и да стабилизираме бюджета при външна криза. И затова логично стигнахме до шока, който настъпи през 2009 - 2010 г.
Как бихте коментирали вдигането на акциза върху цигарите?
Това е ангажимент, който трябва да бъде изпълнен и няма особена възможност за разминаване. В последните десет години имаше различни подходи и различни резултати. Правителствата дълго време се опитваха да отлагат вдигането на акциза и сега, когато се налага по-значителна промяна, възникват ефекти както върху контрабандата, така и върху потребителите.