Непознатите острови: Защо Гърция се рекламира с нови локации

Лятото обикновено е период, в който националните туристически бордове рекламират своите най-известни дестинации. Но пандемията накара постоянните жители по тези места да преосмислят дали предпандемичният „свръхтуризъм“ трябва да се завърне. И някои правителства си вземат бележка, пише ВВС.

Тази година министерството на туризма в Гърция задейства нова стратегия. Страната рекламира както познатите световноизвестни локации, така и по-малко популярните кътчета. 

Кампанията е под надслов „Гърция: ако дойдете веднъж, ще искате да останете завинаги“, казва министърът на туризма Василис Кикилиас.

По думите му алтернативните дестинации са много – 124 необитавани острова. И допълва: „Да, разбира се, че рекламираме Миконос и Санторини, Корфу и Крит, но има още толкова други дестинации“. 

Туризмът в Гърция се възстановява от срива по време на пандемията. Над 18 млн. души избраха страната за ваканцията си през 2021 г., но броят на посетителите миналата година бе с над 34% под нивата през 2019 г. Същата тенденция се наблюдава и в световен мащаб. Барометърът за глобалния туризъм на ООН показа, че през първите пет месеца на тази година индустрията е възстановила почти наполовина броя на посетителите отпреди пандемията.

Василис Кикилиас казва, че стратегията на страната му за разпределяне на туристите сред множество дестинации може да помогне за намаляване на проблема със свръхтуризма, който мъчеше толкова много популярни места по света преди пандемията.

Пример за такава дестинация е Тинос, един от 33-те Цикладски острови (б.р. – една от най-известните островни групи в страната). Мястото е особено известно сред християнската общност, като хиляди хора идват на поклонение през август в тамошната Света църква на Панагия Евангелистрия.

Средностатистическият турист обаче често подценява скалистия остров за сметка на много по-популярни дестинации на като Миконос и Санторини, също част от Цикладските острови. Но Тинос може да се похвали с много от техните привлекателни черти – боядисани в бяло сгради, пясъчни плажове и топли води. Той също така има традиции, които местните жители споделят с гордост.

Анжела Руджери например вече близо десет години прави уникални за Тинос сирена в малки партиди. Пред работилницата си тя с гордост показва своите пити малатуни, които висят на дървени пръти като коледна украса. Това е полутвърдо бяло сирене, част от което тя подправя с розов пипер или макови семена. Предлага и синьо сирене карики, което зрее в кратуни, преди да бъде пакетирано.

Руджери и съпругът й създали бизнеса по време на дълговата криза в страната в началото на второто десетилетие от новия век. Това бил наложителен преход от строителната индустрия, в която били заети преди това, но също и привлекателна алтернатива за двойката. „Харесваше ни да правим това. И двамата сме родени в семейства на земеделци и това е нещо, което познаваме от деца. Аз самата си спомням, че когато бях малка, спях и слушах как млякото пада от вързопа. В домовете ни се правеше сирене“, разказва Анжела.

Търсенето на сиренето им нараснало толкова много, че почти надвишило количествата, които могат да произведат.

Тук, в Тинос, продавам на много места. Предимно на месарници, магазини с традиционни продукти и ресторанти. Освен това отделни хора също идват тук и купуват сирене като подарък, когато се прибират в Атина. Не продавам на супермаркети, защото те искат да произвеждам повече, отколкото мога. Помолиха ме за сътрудничество, но аз казах не“, споделя Анжела Руджери.

Един от малцината, на които тя се съгласила да продава, е Спирос Белас. Той управлява два ресторанта – единият от които в Тинос, в който предлага съвременни гръцки ястия. „Мисля, че най-важното за клиентите, особено за туристите, независимо дали са от Гърция, или от цял свят, е да открият съкровищата, които дадено място притежава“, споредля той своята философия. 

Разбира се, че искам повече туристи да идват на острова ни. Проблемът е, че ако имаме много посетители всяка година, трудно ще поддържаме традициите“, отбелязва Белас.

Привлекателността на откривателството е довела не само Белас на острова преди пет години, но и повече туристи това лято. Много от тях идват от други части на Гърция и избират Тинос заради славата му на по-тихо, уединено и с вкусна храна място. Канадец на име Стивън например го избрал за едномесечен престой, за да учи за изпита си по право. Той толкова харесал преживяването си там, че поканил майка си Нанси за последната част от престоя си.

„Има малка пекарна, бяхме там три пъти. Изграждаме връзки с хората в ресторантите и пекарните, които посещаваме. Всички са наистина дружелюбни. А в пекарната те винаги ни подаряват нещо. Днес например ни предложиха безплатно кафе“, изтъква Нанси.

Гостоприемството е това, което според гръцкия министър на туризма Василис Кикилиас прави Тинос и Гърция уникални.

„Филоксения“ е гръцка дума. Не можете да я преведете на друг език. Това е дълбоката необходимост на гърците да приемат чужденци. И това кара туристите да се влюбват в Гърция“, отбелязва той.

Руджери е съгласна, но повтаря, че традицията прави острова й специален. Макар че има усещане за раздвижване, тя не бърза да изнася уникалните си вкусове. 

„Когато някой дойде на Тинос и опита сиренето ми, ще му хареса. След това ще опита отново в Атина и мислите му ще го върнат в Тинос“, заключи тя.