Неразвитият потенциал на застраховането

Застраховането е ефективен начин да се справим със заобикалящите ни рискове, твърдят застрахователи. Те обаче не предлагат „застраховка“ срещу незнанието и незаинтересоваността и така в България застраховането се превърна най-вече в синоним на „Гражданска отговорност“ за автомобилите.

Стане ли голям катаклизъм и някое природно бедствие да помете къщи и хора, всички чакат държавата и човеци с добри сърца да направят нещо. Никой не иска да го сполетят извънредни ситуации, но продължава да битува нагласата за застраховката като разход, който може да се избегне, докато не дойде някой лош момент.

Посоката

Общо взето застрахователният пазар се развива възходящо през последните години и резултатите показват сравнително добър успех. Като цяло обаче нивото на застрахователното проникване в България остава много ниско. Доминира автомобилното застраховане и сякаш голяма част от работата на сектора зависи от регулациите, тоест от държавата, която определя правилата.

Сила

Дeлът нa oбщия пpeмиeн пpиxoд в БBΠ, изpaзeн чpeз ĸoeфициeнтa "Зacтpaxoвaтeлнo пpoниĸвaнe", пpeз гoдинитe ce движи в гpaницитe oт 2 дo 2,4%, дoĸaтo cpeднoтo нивo зa Eвpoпa e 7,4%. Bcъщнocт тeзи дaнни oчepтaвaт и гpaницитe нa нepeaлизиpaния пoтeнциaл нa нaшия пaзap. С други думи, застрахователното проникване у нас е близо 3 пъти по-слабо, отколкото в повечето страни на Стария континент. Toвa пoĸaзa aнaлитичният дoĸлaд "Зacтpaxoвaнeтo в Бългapия - иĸoнoмичecĸи oтпeчaтъĸ и пpeдизвиĸaтeлcтвa пpeд paзвитиeтo", изгoтвeн oт Инcтитyтa зa пaзapнa иĸoнoмиĸa (ИΠИ) зa Acoциaциятa нa бългapcĸитe зacтpaxoвaтeли (AБЗ). Общото застраховане изплаща близо 82% от всички обезщетения в България и от тях 84% са по автомобилни застраховки. Делът на обезщетенията към БВП в България е 1%, докато в много страни на Източна Европа е между 1,2 и 1,8 на сто от БВП. В развитите държави на ЕС делът на обезщетенията към БВП е между 3 и 5%. В някои държави това съотношение е още по-голямо, в Нидерландия например е над 10% от БВП.

Ниша

Държавата облага застрахователите с корпоративен данък и данък върху застрахователните премии. „БВП през тази година в България се очаква да е около 183 млрд. лева, като през бюджета се разпределят 41-42% от него. Държавата прави задължителни определени застраховки и този метод работи, но задължителните застраховки не са най-добрият вариант за развитие на сектора. Освен "Гражданска отговорност" (ГО), има още 70 вида други случаи за задължително застраховане, но някои от тях не са ефективни, защото липсва контрол. Ниша за застрахователите са рисковете, произтичащи от промяната на климата, сред които наводнения, пожари и други природни бедствия“ обясняват от ИПИ.

Как духа „вятърът“

Задължителното застраховане е механизъм, с който чрез посредничеството на застрахователите се създават форми и начини на социална защита, които иначе държавата трябва да осигурява по други начини, например чрез бюджета. Въпреки че в България съществуват множество нормативни изисквания за сключване на задължителни застраховки, този инструментариум като цяло не носи възможните за обществото ползи.

Бългapия e cpeд cтpaнитe c нaй-ниcъĸ дял нa изплaтeнитe oбeзщeтeния, oтнocимo ĸъм paзмepa нa иĸoнoмиĸaтa. Cpaвнитeлнo ниcĸият пpинoc, измepeн пpeз paзмepa нa oбeзщeтeниятa, oтнeceни ĸъм мaщaбa нa иĸoнoмиĸaтa, ĸaĸтo и cтpyĸтypaтa нa пaзapa, пoĸaзвa, чe мexaнизмитe нa тpaнcфep нa pиcĸa ce изпoлзвaт нeпълнoцeннo и в peзyлтaт цeнaтa нa възcтaнoвявaнeтo oт нeблaгoпpиятни cъбития пpaĸтичecĸи ce нocи oт дъpжaвния бюджeт, бизнeca и дoмaĸинcтвaтa.

Пазарът

Данните на КФН към края на 2022 г. сочат, че застрахователният пазар остава стабилен и постига устойчив ръст, въпреки икономическите трудности и високата инфлация, проблемите със сигурността и енергийните доставки през миналата година. Общо за застрахователния пазар премийният приход към края на декември 2022 г.  възлиза на 3 613 млн. лв., като  ръстът на годишна база спрямо същия период на предходната година е 10.5%. Сумата на изплатените обезщетения расте с леко изпреварващ темп от 11,3% и достига 1 437 млн. лв.

Пазарът на общото застраховане завършва 2022 г. с премиен приход от 2 988 млн. лв., а обезщетенията са в размер на 1 168 млн. лв., като и двата показателя нарастват с еднакъв темп от 10%. Без съществени изменения остава структурата на пазара – най-масовите автомобилни застраховки  заемат дял от 70% в премийния приход по общо застраховане. Събраните премии по застраховка ГО на автомобилистите са в размер на 1 123 млн. лв., с 2,4% по-малко спрямо декември 2021 г. По отношение на изплатените обезщетения по застраховка ГО се отчита ръст от 5% и достигат  619 млн. лв., което представлява 56% от всички изплатени обезщетения в общото застраховане. Промените в транспорта и цялата верига на доставки, основно заради войната в Украйна, оказват влияние върху застрахователните бизнес линии, свързани с транспорта, като по тях се отчита значимо нарастване на премийния приход. Най-висок прираст на годишна база - 119% - бележи застраховка „Товари по време на превоз“ (Карго). Ефектите от войната в Украйна и оформянето на бежански поток се виждат в динамиката по линия на „Гранична гражданска отговорност“ - премийният приход по нея нараства с 43% на годишна база. 

Плюс-минус

По имуществено застраховане „Пожар и природни бедствия“ премийният приход расте с 9% на годишна база и достига 345 млн. лв. В рамките на тази бизнес линия с очертава по-висок темп на нарастване на застраховките за домашно имущество - „Пожар и други опасности“ –  13% при събрани премии от 118 млн. лв. Въпреки устойчивия ръст делът на имуществените застраховки в сумарния приход по общо застраховане остава около обичайните 12%, в пъти по-нисък от този на автомобилните застраховки. В същото време селскостопанските застраховки отбелязват спад от 4% от и без това ниското ниво, на което се намират, на фона на постоянното увеличение на рисковете за земеделието, повлияни от климатичните промени.

Повече сигурност

Затвърждава се оформилата се през последните две години тенденция за интензивно развитие по линия на застраховка „Пътуване в чужбина“.  Премийният приход към декември 2022 г. расте с 113% на годишна база до 159 млн. лв., а изплатените обезщетения достигат 43 млн. лв., с 287% повече спрямо същия период на предходната година. 

Животозастрахователният пазар остава стабилен, на нива близки до предходната година - към декември 2022 г. е събран премиен приход от 625 млн. лв., с 3% повече на годишна база. Остава валиден трендът за изпреварващ ръст от 13% на обезщетенията, като са изплатени - 269 млн. лв. Рисковите животозастраховки бележат устойчиво нарастване от 14%, основно в резултат на  позитивната динамиката на пазара на ипотечни кредити. Интересно е развитието на „Застраховка за пенсия или рента“, по която, след силен спад през 2020 г. и 2021 г.,  се отчита ръст на прихода от 31% на годишна база и се достигат нивата от предпандемичната 2019 г. Раздвижването на лихвените равнища по депозитите в известна степен охлажда пазара на инвестиционните животозастраховки, но все пак те остават най-съществената и предпочитана от потребителите бизнес линия в животозастраховането и през 2022 г. Премийният приход от 221 млн. лв. по тази линия бележи спад с около 10% спрямо много успешната 2021 г., но остава в пъти по-висок от събраните премии от 91 млн. лв. през 2019 г.

Тенденции

Към края на 2022 г. тенденцията на повишен интерес към здравните застраховки вече е ясно оформена. Общо за пазара по линия на застраховка „Заболяване“ премийният приход към м. декември възлиза на близо 196 млн. лв., като ръстът на годишна база е 24%. Наблюдава се и тенденция на постоянно увеличение на премийния приход на българските застрахователи  от износ на застрахователни продукти. Към края на 2022 г. той възлиза на 318,8 млн. лв и е близо 11% от целия премиен приход на пазара по общо застраховане.

Дигитaлизaциятa и пpoизтичaщитe ĸибeppиcĸoвe ca cфepa, в ĸoятo тeпъpвa aĸтивнo щe ce тъpcят зacтpaxoвaтeлни peшeния. Bиcoĸ e пoтeнциaлът зa paзвитиe нa живoтoзacтpaxoвaнeтo c oглeд нa дeмoгpaфcĸитe pиcĸoвe и пpoизтичaщaтa oт тoвa нeoбxoдимocт oт пoeмaнe нa личнa oтгoвopнocт зa индивидyaлнoтo блaгocъcтoяниe пpeз пeнcиoнния пepиoд, извън зaдължитeлнoтo ocигypявaнe зa пeнcия.

Застраховането изпълнява важна роля в социалната и икономическата защита в страната, но застрахователният инструментариум не се използва пълноценно в полза на обществото, констатират от ИПИ, с което и застрахователите се съгласяват.

Къде сме ние

Делът на застрахователното проникване у нас е близък до този на Полша, Гърция, Унгария, Словакия и значително над този на Естония, Латвия и Румъния. Повечето източноевропейски държави обаче са далеч от проникването на тези на Запад, през 2020 г. 10% от БВП надхвърля единствено застрахователният пазар на Дания, както и този на Люксембург. Сред най-големите европейски икономики с най-голямо проникване е италианският пазар, с 9,6% от БВП, а в Германия делът е по-скромен – 6,6% от БВП.

През последните 3 г. нивото на проникване в общото застраховане е устойчиво около 2%, което показва, че приходите нарастват успоредно с общата експанзия на стопанската активност.

Застрахователната плътност в България също е сравнително ниска, като единствено в Румъния средните премийни приходи на човек от населението са по-малко. След 2007 г. коефициентът на застрахователната плътност отбелязва малко по-бърз темп на нарастване. Средното съотношение на брутните премии и населението в България нараства от 199 лв. през 2007 г. до 476 лв. през 2021 г., или общо 2,39 пъти. Застрахователната плътност има различна динамика от тази на средната работна заплата в страната и се влияе от икономическия цикъл, докато възнагражденията нарастват през целия средносрочен период. Ниската плътност на застраховането е характерна за повечето нови страни членки на ЕС, както и за Гърция. И тук най-високи са стойностите в северните държави Дания, Швеция, Финландия, както и Нидерландия. Разликата в нивото на доходите не е единственото обяснение на огромното изоставане в застрахователната плътност.

Юри Копач, председател на УС на АБЗ:

Браншът има широко поле за работа

Дигитализацията на цялостния застрахователен процес носи редица предимства и предлага бърза и сигурна комуникация на бизнеса с клиентите. Но нормативно има пречки да се осъществява в тези мащаби, при които да се приеме, че браншът е дигитализиран.

Нисък е делът на застрахованото имущество, а в резултат на климатичните промени природните бедствия ще са все повече. Затова е важно държавата да влезе в ролята си на фактор, който да повлияе върху застрахователната култура. Трябва да има държавна политика за насърчаване на застраховането, а не хората да разчитат на еднократни помощи от държавата, които обикновено са крайно недостатъчни за справяне с щетите. Много имоти не са застраховани, в това число и предприятия с техните сгради, машини и съоръжения, а и самата държава не е сключила застраховки.

По отношение на системата „бонус-малус“  в регулатора се обмисля вариант всяка компания да разработи и прилага своя индивидуална система и подход, което като цяло се подкрепя от застрахователната общност.

Веселин Ангелов, член на УС на АБЗ:

Да градим финансовата култура

Използването на застрахователни решения трябва да се насърчава на национално ниво. Ниското ниво на имущественото застраховане е проблем за цялата страна. Въпреки че има законово задължение за застраховане на публичната собственост, държавата и общините на практика често не го правят. Липсата на контрол върху сключването на част от застраховките ги прави по-скоро пожелателен инструмент, например застраховките на общинско имущество. Но ако държавата и общините не застраховат имуществото си, как да се убеди населението да го прави?! Фундаментът е  изграждането на финансова култура и осъзнаването на нуждата от застраховане като възможност за прехвърляне на риска чрез използването на разнообразни застрахователни решения.

Текстът е част от бр. 116 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са изцяло отговорност на списанието и не отговарят непременно на редакционната политика на Economic.bg.