Google инвестира милиони във футуристичния мозъчен стартъп на Илон Мъск
Компанията Neuralink иска да комерсиализира чиповете за управление на компютри само чрез мисъл
Neuralink, футуристичната компания на Илон Мъск, занимаваща се с проучвания в областта на мозъка и връзката му с компютрите, е набрала свеж капитал в размер на 205 млн. долара. Средствата ще бъдат използвани за комерсиализацията на първия продукт – импланта N1 Link, предназначен да предава данни за мисловната дейност на машина посредством безжична връзка.
Финансирането е осигурено от инвеститори, сред които Google Ventures (инвестиционното подразделение за рисков капитал на Alphabet, компанията майка на Google), фондацията на именития Питър Тийл и основателя на OpenAI Сам Олтман. Кръгът от Серия C бе воден от базираната в Дубай Vy Capital. Той идва две години след като Neuralink събра 51 милиона долара. Общата инвестиция в компанията сега възлиза на 363 млн. долара, според Crunchbase.
Основана през 2016 г., Neuralink се опитва да разработи мозъчни импланти с висока честотна лента, които могат да комуникират с телефони и компютри. Потенциалните ползватели на първите ѝ продукти са хора с увреждания, включително болни от Паркинсон и такива, които не са в състояние да взаимодействат с много от съвременните устройства.
Досега технологията е изпробвана върху прасета и маймуна. През април Мъск показа впечатляващо видео на макакa Пейджър, който благодарение на имплантирания в мозъка си чип контролира компютър само с мисловна дейност.
От Neuralink обясняват, че първият продукт, известен като N1 Link, ще е „напълно невидим”, след като бъде имплантиран и ще предава данни чрез безжична връзка. Мъск, който е главен изпълнителен директор на компанията, както и на Tesla и SpaceX, по-рано я е описвал като Fitbit във вашия череп с малки жици, които влизат в мозъка ви.
Средствата от кръга ще бъдат използвани за пускане на пазара на първия продукт на Neuralink и за ускоряване на изследванията и развитието на бъдещи продукти”, посочват от още от технологичната компания.
В крак с AI
Мисията на Neuralink е да разработи интерфейси от типа мозък-машина, които лекуват различни заболявания, свързани с нервната система. Крайната цел е да създаде цял мозъчен интерфейс, способен да свързва по-тясно биологичния и изкуствения интелект (AI).
В бъдеще AI може само да „поумнява“. Що се отнася до технологията на Neuralink, според Мъск един ден тя ще позволи на хората да “продължат да пътуват”. По време на дискусия в Clubhause през февруари милиардерът визионер отбеляза, че хората на практика вече са „киборги”, защото имат третичен „цифров слой” благодарение на телефони, компютри и приложения.
„С директен невронен интерфейс можем да подобрим честотната лента между вашата (мозъчна) кора и вашия цифров третичен слой”, каза Мъск и допълни, че става дума за надграждане с поне 1000, ако не и 10 000 или дори повече пъти.
Кортексът е част от мозъка, която играе ключова роля в паметта, вниманието, перцептивното осъзнаване, мисълта, езика и съзнанието. Дигиталният слой може да бъде всичко – от iPhone до акаунт в Twitter.
В дългосрочен план Мъск твърди, че Neuralink може да позволи на хората да си изпращат мисли един на друг с помощта на телепатия и да съществуват в нещо като „консервирано състояние“, след като умрат, а след това съзнанието им да бъде интегрирано в робот или друг човек. Всичко това отива дълбоко в сферата на научната фантастика, която обаче започва да звучи все по-реална и близка.
Няколко други компании също разработват интерфейси мозък-компютър, включително Blackrock Neurotech, който е подкрепен от Питър Тийл и неговия приятел Кристиян Ангермайер. А учените от университета в Мелбърн вече са постигнали известен успех с технологията. Техен експеримент през октомври показа как двама души управляват компютър чрез мисъл, използвайки стентрод (малък монтиран на стент електроден масив), разработен от австралийската биотехнологична фирма Synchron. Интересното е, че инструментът работи без да се налага бръснене на черепа или пробиването му.
Интерфейсът мозък-компютър на стентрода позволява на двама души с амиотрофична странична склероза – рядко неврологично заболяване – да пишат, да изпращат имейли, да управляват онлайн банкирането си и да пазаруват в интернет единствено чрез силата на мисълта си.